Сентръл Парк [bg]

— Госпожо Шефер! Пак сте дошла пеша — укорява ме Роз-Мей и се блещи насреща ми.

Тя е от остров Реюнион24, едра жена със силен креолски акцент, която всеки път, когато идвам при нея, ме мъмри като малко детенце.

— Не е така! — казвам и я следвам в една от залите на третия етаж, където води курс по подготовка за раждането.

Моли ме да легна, преглежда ме внимателно, уверява се, че шийката на матката е добре затворена и че няма риск от преждевременно раждане. С удоволствие установява, че бебето се е обърнало и вече не е в седнала поза.

— Главата му е разположена добре надолу и гърбът му е вдясно. Тази поза е идеалната! Дори е започнало по малко да се смъква.

Разполага електродите върху корема ми и започва мониторинга, който регистрира сърдечния ритъм на бебето и маточните контракции.

Чувам как тупа сърцето на сина ми.

Развълнувана съм, очите ми се просълзяват, но в същото време безумен страх стяга гърдите ми. После Роз-Мей ми обяснява какво трябва да правя, когато започна да усещам контракциите; това ще стане вероятно след четири или пет седмици.

— Ако са на всеки десет минути, вземете „Спасфон“ и изчакайте половин час. Премине ли болката, значи тревогата е била фалшива. Ако обаче продължи…

Чувам телефона си, който е в джоба на спортното яке, закачено наблизо. Прекъсвам акушерката, ставам и грабвам джиесема.

— Жан-Марк Андре — обявява гласът в апарата. — Като си прегледах гласовата поща, видях…

— Благодаря, че ми се обадихте, господине. Аз съм капитан Шефер, един от офицерите от полицията, натоварени с разследването на убийството на бившата ви съпруга. Спомняте ли си в дните преди смъртта й тя да е загубила нещо?

— Какво да е загубила?

— Не знам точно. Дреха? Бижу? Портфейл?

— Каква връзка има това с убийството й?