![Игри на изчезване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/0/igri-na-izchezvane-bg-download.jpg)
Игри на изчезване [bg]
- Автор: Хоббс Роджер
- Серия: Джак Уайт #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-385-2
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игри на изчезване [bg]». Краткое содержание книги:
12
„Куинс", Ню Йорк. Десет години по-рано
Анджела. Жената призрак. Личността, направила от мен това, което съм днес. Не стана изведнъж, нито пък изцяло по начина, който тя бе желала, но аз наистина се промених. Тя ме превърна от неук уличен гангстер в човек с бъдеще. Ако не броим добродушната двойка, която ме беше осиновила и отгледала след смъртта на майка ми, никой не е упражнявал по-голямо влияние върху живота ми от Анджела. За мен тя беше нещо повече от ментор, партньор и най-близък приятел.
Тя беше единственият човек на света, който знаеше истинското ми име.
Никога няма да забравя как се запознахме. Стана напълно случайно. Животът ни събра в един прохладен летен ден в Ню Йорк преди около десет години. Планирах да остана само няколко дни, докато отмине бурята след един удар с крадени облигации в Болтимор. Ню Йорк ми изглеждаше подходящ или поне не по-малко подходящ от всеки друг град, за да изчакам, докато нещата се уталожат, преди да продам моя дял от плячката и да се сдобия с нова самоличност.
По онова време познавах само един човек в Ню Йорк — стар търговец на крадени вещи на име Марти Фин. Двамата с него работехме отдавна. Беше мъжкар от Брайтън Бийч, който палеше цигари една от друга и пласираше екстази за фамилията Абърджил.
Спомняте ли си как допреди две-три години всички бяха полудели по онези сини таблетки с щамповано делфинче? Те бяха негови. Марти продаваше само най-добрата стока, всичко беше изпитано в лабораторни условия и с гарантирано качество. С времето обаче той реши, че рискът е твърде голям и не си струва. Отдели се на свободна практика и започна да показва това-онова на новаци като мен. Беше най-независимият от всички независими експерти в бизнеса. Имаше гореща телефонна линия, на която всеки можеше да се обади по всяко време, денем или нощем. Срещу тлъст хонорар той беше готов да въведе когото и да било в местния подземен свят. Имаше кутия за визитки от чисто злато. Беше играч отвсякъде. Още със слизането си от влака му позвъних. Той прие да изкупи крадените ми облигации за двайсет процента от номиналната им стойност, както и да ми подскаже как да се сдобия с нова самоличност.
След час се срещнахме в едно кафене до Пен Стейшън. Ръкувахме се и си разменихме куфарчетата под масата. След като си допихме кафетата, той ми показа два-три фалшиви документа за самоличност, които току-що бе купил от някакъв руснак в Куинсбридж. Бях впечатлен. Въпросният човек бил майстор на нюйоркската шофьорска книжка, изпипана във всеки детайл. До холограмата и микропечата под снимката. За двеста долара можел да изработи такава на всеки, като дори вкара фалшивите му лични данни в компютъра на Бюрото за регистрация на МПС. В сравнение с тези старата ми фалшива шофьорска книжка приличаше на ламинирана визитка. За да се издигна в живота, ми трябваше документ за самоличност, който да изглежда убедително не само в полумрака на някой бар със съмнителна репутация. След като приключих с Марти, взех метрото за „Куинс“. В единия си джоб носех пачка банкноти, в другия — пистолет с къса цев.
И тогава срещнах Анджела.
Малко преди три следобед бях пред апартамента на руснака, № 17А, в една запусната стара сграда без асансьор, цялата оплескана с графити. Силна музика се разнасяше от повечето прозорци. Когато се изкачих до съответния етаж, заварих някаква дама в скъп костюм с панталон да пуши, облегната на вратата на апартамента. Първото ми впечатление от Анджела бе, че е от онези жени, дето могат само с няколко думи да накарат лъв да се умилква като малко котенце в краката им. Русата й коса висеше до раменете, а изражението на лицето, погледнато под определен ъгъл, можеше да мине за хитра усмивка. Беше си сложила очна линия, но не и червило и макар да беше поне с десет години по-възрастна от мен, в стойката й имаше нещо младежко. Като ме видя, хвърли цигарата, обърна се и ме загледа втренчено, сякаш бях някакъв уред, който не бе забелязала преди.
— Готин костюм — бяха първите й думи.
Бях с черен костюм, купен от разпродажба. Един начинаещ престъпник рядко е богат човек, а животът в подземния свят е свързан с непредвидени разходи. По време на първите си няколко удара спях на задната седалка на колата и планирах следващите си ходове, сърбайки кафе от картонена чаша на една пейка в парка, която ми служеше за офис. Не знаех какво да й отговоря.
— Имаш вид, сякаш си изпаднал от някой камион — каза тя.
Вдигнах рамене.
— Ти пък имаш вид, сякаш си го просиш.
— На колко години си, хлапе? — попита тя.