Преследване на времето (Изкуството на свободата)

(засега няма да обсъждаме, казах, за кой човек става дума; тук е важна идеята за човека), «ангелското» и «неангелското», които у нас се намират в единство, подтикват Адам — и в негово лице човека — да направи първата стъпка по пътя на свободата, т. е.да поеме по пътя, в началото и края на който стои именно човекът: и с това историята вече е започнала. Излиза, че ако в началото на историята е бил този Адам, то по-късно и след това сред човеците се е появил «типа човек», в който са размесени черти и качества както на този, така и на другия Адам, познанието има решаващото значение за това човекът да се раздвои на тези половини. Оттук пък следва, че смисълът на историята е да се върнем при автентичния и единствения Адам, като се освободим от нерешителността, кореняща се у другия, която пречи на нашата «безумна» отдаденост на свободата. Ето затова «съдържание на световната история» не е нищо друго освен «осъзнаването на идеята за свобода» (Хегел), а едно такова осъзнаване се свежда до добиването на решимостта за свобода, която е имал нашия Адам, но която е липсвала на другия и която, уви, я носим по някакъв начин в душите си. Затова, от друга страна погледнато, ще си позволя да изкажа една парадоксална на пръв поглед мисъл, а именно че «за да станеш човек трябва да си… човек», която не трябва да си остане неразбираема в разглеждания контекст. Смисълът тук е същия, който е имал предвид и великият поет и мислител на Германия (Гьоте), написал известната максима: «Стани това, което си!», която точно показва посоката на всяко човешко вървене по пътя — по пътищата на свободата върху тази обляна от нашата пот земя.