Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Философия » Преследване на времето (Изкуството на свободата)
Преследване на времето (Изкуството на свободата) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Преследване на времето (Изкуството на свободата)

Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:

Преследване на времето (Изкуството на свободата)
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 145
Перейти на страницу:

В този смисъл човешкото и дори

«подобаващото» за човека

(засега няма да обсъждаме, казах, за кой човек става дума; тук е важна идеята за човека), «ангелското» и «неангелското», които у нас се намират в единство, подтикват Адам — и в негово лице човека — да направи първата стъпка по пътя на свободата, т. е.да поеме по пътя, в началото и края на който стои именно човекът: и с това историята вече е започнала. Излиза, че ако в началото на историята е бил този Адам, то по-късно и след това сред човеците се е появил «типа човек», в който са размесени черти и качества както на този, така и на другия Адам, познанието има решаващото значение за това човекът да се раздвои на тези половини. Оттук пък следва, че смисълът на историята е да се върнем при автентичния и единствения Адам, като се освободим от нерешителността, кореняща се у другия, която пречи на нашата «безумна» отдаденост на свободата. Ето затова «съдържание на световната история» не е нищо друго освен «осъзнаването на идеята за свобода» (Хегел), а едно такова осъзнаване се свежда до добиването на решимостта за свобода, която е имал нашия Адам, но която е липсвала на другия и която, уви, я носим по някакъв начин в душите си. Затова, от друга страна погледнато, ще си позволя да изкажа една парадоксална на пръв поглед мисъл, а именно че «за да станеш човек трябва да си… човек», която не трябва да си остане неразбираема в разглеждания контекст. Смисълът тук е същия, който е имал предвид и великият поет и мислител на Германия (Гьоте), написал известната максима: «Стани това, което си!», която точно показва посоката на всяко човешко вървене по пътя — по пътищата на свободата върху тази обляна от нашата пот земя.

Но нека да съсредоточим вниманието си върху «назрелите» вече изводи от казаното дотук. Най-напред трябва да сме наясно, че

границите на човешкото

(като съществуване, живот) се определя от една неизменна човешка същност, задавана от свободата — и точно това не можем да избираме по същия начин, по който не е могъл да го избере и Адам (единствения). Всеки от нас върви — уверено, спонтанно, решително или пък с прекалено разсъдъчни и неразумни съмнения и колебания — по пътя на човека; друг път за човека не съществува, но този път (пътя на свободата), водещ към нас самите, необходимо се разпада на плетеница от пътища, сред които ориентирането не е лесна работа. Но оттук следва, че изборът на път е именно в тези граници, задавани от свободата, ако нямаше граници, то и самият избор би бил невъзможен. Дадени са ни само две условия на човешкото съществуване — време и свобода, наред със самия живот като първа неотменима предпоставка, но трябва да разбираме, че в някакъв смисъл

времето и свободата са «градивото» на живота

или са поне формата на живота за човека, формата, в която той се разпростира. Разполагаме само с тях — отредено време, крайно при това, и «дарена» свобода — и ги употребяваме по избран от нас (и съответстващ с нас самите) начин: за да станем това, което искаме и можем да бъдем. Това последното съвпада — необяснимо защо — с това, което всъщност сме като «склонност» в избора на възможности, като предразположеност към едно или друго, която навсякъде «носим» със себе си — като жизнен потенциал, който ни е «отпуснат» и пр. Човек не може да стане «всичко», не може да стане онова, което си «науми» или му «скимне», той може да стане само онова, което е трябвало да стане, което рано или късно ще стане: подобно на единствения Адам. «Човекът е това, което иска да бъде» — тази древна китайска мъдрост е толкова съзвучна с модерното разбиране на европейската мисъл, при условие че се признае, че «това, което човек иска, необходимо произтича от това, което той е»(Шопенхауер). Тук не става дума за някакъв извехтял и взет от «нафталина» фатализъм, а по-скоро за «фаталността на свободата», от която не можем да се скрием: също както и от себе си не можем да избягаме.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)