![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Царина, идвам! — С рев Фойкс се появи в периферното зрение на Иста, късият му плащ се развяваше, мечът му се спускаше в широка дъга. Зъбите му лъщяха в свирепа гримаса, челюстите му бяха стиснати от усилието на удара.
— Фойкс, не! — изкрещя Иста, но твърде късно.
Тежкото острие отсече главата на мечката с един удар и се заби в пръстта. От врата на животното бликна кръв, а главата се търкулна настрани. Едната предна лапа потръпна спазматично, после голямото, покрито с козина тяло се свлече безжизнено на земята.
Иста сякаш виждаше демона с всяко свое сетиво освен с очите — осезаема сила, опръскан с кръв огън, миризма като на горещ метал. Той изрева към нея, после изведнъж се отдръпна, обзет от животински ужас. За един отчаян миг се поколеба между Фойкс и момчето на земята. После се вля във Фойкс.
Фойкс се облещи.
— Какво?… — почна той. После очите му се подбелиха и той се строполи възнак.
6.
Лис първа успя да овладее коня си и да го пришпори назад. Смъкна се от гърба на дорчото, задъхана от смут и тревога. Пежар се надигна със стон, седна и впери ококорени очи в обезглавената мечка. Челото му се набръчка озадачено при вида на проснатия до кървящия труп Фойкс.
— Сър?…
Коремът я болеше след падането от коня, но не от това вибрираха костите й, а от прехода на демона, който беше видяла току-що. Усещаше съзнанието си неестествено отделено от тялото. Иста смъкна късото си наметало, сгъна го, коленичи и се опита да обърне тежкото тяло на Фойкс и да му го подложи под главата.
— Милейди, чакайте… удари ли си главата, когато конят го хвърли? — спря я Лис. — Може да си е счупил нещо…
— Хвърли ли го конят му? Не видях. — Това би обяснило защо пръв се беше добрал до мечката. — Не, не е пострадал тогава. Той уби мечката. — „За жалост“.
— Изхлузи се през задницата на коня си и тупна по, хм… По задник. Е, там няма много кости за чупене. — Лис уви юздата около ръката си, за да задържи пръхтящия, дърпащ се дорчо, и коленичи да помогне, като първо огледа възхитено трупа на мечката, меча и търкулналата се встрани глава. — Богове пет, какъв удар! — Погледна надолу към Фойкс. Лицето му имаше цвета на помия. — Какво му е?
В този момент се появи и Ферда, хвърли един поглед и скочи от коня си, без дори да задържи юздата.
— Фойкс! Царина, какво стана? — Коленичи и прокара ръце по тялото на брат си: търсеше наранявания и явно очакваше да намери кървави разкъсвания, причинени от ноктестите лапи на звяра. Веждите му се свъсиха, когато не откри нищо. Понечи да обърне брат си по корем. Дотича тежко и ди Кабон, без мулето си, едва си поемаше дъх.
Иста задържа ръката на Ферда.
— Виж, брат ти не е ранен.
— Отсече главата на мечката. После просто… се строполи — потвърди Пежар.
— Животното да не е било бясно, че ни нападна така? — задъхано се включи ди Кабон. Наведе се над шкембето си, подпря ръце на коленете си и на свой ред огледа сцената.
— Не беше бясно — с равен глас каза Иста. — А обладано от демон.
Очите на ди Кабон се разшириха и се взряха в нея.
— Сигурна ли сте, царина?
— Абсолютно. Аз… почувствах го. — „И той ме почувства“.
Ферда ги гледаше онемял.
— Той къде… — започна ди Кабон и не довърши; погледна първо падналия войник, после и Иста, изправена и явно напълно с ума си. Фойкс лежеше, сякаш са го пребили до безсъзнание. — Не е влязъл в него, нали?
— Уви. — Иста облиза устни. — Мечката отстъпваше. Опитах се да го спра, но той, изглежда, видя само полудяла мечка, която на пръв поглед се кани да ме нападне.
Устните на ди Кабон повториха мълчаливо думите й. „На пръв поглед“? После той впи изпитателно очи в нея.
Липсата на съмнение у ди Кабон най-после убеди зашеметения Ферда. Лицето му се сгърчи от усилието да удържи сълзите си.
— Просветени, какво ще стане с Фойкс?
— Това зависи — ди Кабон преглътна, преди да продължи, — до голяма степен от естеството на въпросния демон.
— Мечешки беше — докладва Иста, все така с равен глас. — Може и да е погълнал други животни преди мечката, но не се беше хранил с човешка интелигентност. Не говореше. — „Сега обаче разполага с истинско угощение от думи и разум“. Кога ли щеше да започне да пирува?
— Това ще се промени — промърмори ди Кабон като ехо на собствените й мисли. Пое си дълбоко дъх. — Каквото има да става, няма да стане веднага — заяви той високо. На Иста не й хареса бодряшкият тон на думите му. — Фойкс може да се опълчи. Ако реши. Един неопитен демон има нужда от време, за да порасне, да се учи.