Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
— Дълбоко съжалявам, че аз станах причината. Бихте ли й предали това от мен заедно с най-горещата ми благодарност?
— Да, бих могъл. Ще го направя, щом искате.
Държането на мистър Картън бе толкова небрежно, че изглеждаше почти обидно. Застанал прав, полуизвърнат от затворника, той бе облегнал лакът на парапета.
— Наистина искам. Приемете сърдечната ми благодарност.
— Каква присъда очаквате, мистър Дарней? — попита Картън, все още полуизвърнат към него.
— Най-лошата.
— Това е най-разумното и най-вероятното, което можете да очаквате. Но аз мисля, че оттеглянето им е във ваша полза.
Тъй като не се разрешаваше човек да се помайва на излизане от съда, Джери не чу нищо повече и ги остави — толкова прилични един на друг външно и толкова различни по маниери — застанали един до друг и отразени в огледалото над тях.
Един час и половина се изниза бавно в коридорите на долния етаж, пълни с крадци и мошеници, макар че Джери помагаше на хода на времето с овнешко и ейл. След като се подкрепи, дрезгавият вестоносец седна неудобно на една скамейка и се отпусна в дрямка, когато се разнесе висок шепот и бърз поток хора го увлече към стълбите, водещи към съдебната зала.
— Джери, Джери! — викаше вече към вратата мистър Лори, когато той стигна там.
— Идвам, сър! Човек само с бой може да влезе обратно. Ето ме, сър!
Мистър Лори подаде къс хартия през навалицата.
— Бързо! Взе ли бележката?
— Да, сър!
На листа беше набързо написана думата „ОПРАВДАН“.
— Ако този път беше изпратил съобщението „Възвърнат към живот“, щях вече да разбера какво означава — промърмори Джери, докато се обръщаше.
Нямаше възможност да каже или даже да помисли нищо друго, докато не се измъкна от Олд Бейли, защото тълпата се изливаше навън така буйно, че почти го откъсна от земята и по улицата се разнесе силно бръмчене, сякаш разочарованите мухи се пръснаха да търсят друг леш.
ГЛАВА IV
ПОЗДРАВЛЕНИЯ
И последните утайки на гостбата от хора, вряла цял ден в съда, се изцеждаха от слабо осветените му коридори, когато доктор Манет, дъщеря му Луси Манет, ищецът на обвиняемия мистър Лори и защитникът му мистър Страйвър бяха наобиколили току-що освободения мистър Чарлс Дарней и го поздравяваха за избавлението му от смъртта.
Дори и при много по-силна светлина би било трудно да се разпознае в интелигентното лице и изправената стойка на доктор Манет онзи обущар от парижката мансарда. И всеки, който спреше поглед върху него веднаж, не можеше да не го погледне отново, макар случаят да не предлагаше за наблюдение тъжно глъхнещия му глас и разсеяността, която от време на време внезапно го обземаше без никаква видима причина. Една външна причина — споменаването на дългите му страдания — винаги извикваше това състояние от дълбините на душата му, както се бе случило и в съда, но то се появяваше и от само себе си и го обгръщаше с мрак, тъй неразбираем за ония, които не знаеха историята му, че сякаш виждаха лятното слънце да хвърля върху него сянката на Бастилията, когато тя самата се намираше на триста мили.
Само дъщеря му умееше да пропъжда от ума му тази мрачна меланхолия. Тя беше златната нишка, която го свързваше с онази част от миналото и с настоящето, които бяха извън периода на страданията му: звукът на нейния глас, озареното й лице, докосването на ръката й почти винаги имаха върху него силно благотворно въздействие. Не съвсем винаги, тъй като Луси помнеше и случаи, когато не бе успявала, но те бяха малко и незначителни и тя вярваше, че няма да се повторят.
Мистър Дарней целуна ръката й с гореща благодарност и се обърна към мистър Страйвър, комуто също изрази топла признателност. Мистър Страйвър, човек на малко повече от тридесет години, но на вид двадесет години по-възрастен, едър, шумен, червендалест, безцеремонен, освободен от каквато и да било деликатност, имаше навик да се бута и да си пробива път (в преносен и буквален смисъл) в някоя компания или разговор, което добре илюстрираше способността му да си пробива с лакти пътя и в живота.
Още не беше свалил перуката и тогата си и каза, като толкова приближи клиента си, че изтика горкият мистър Лори от групата:
— Радвам се, че ви измъкнах от тая работа с чест, мистър Дарней. Позорно обвинение, страшно позорно, но това не намаляваше шансовете му да успее.
— Ще ви бъда задължен до края на живота си, и то и двоен смисъл — каза доскорошният му клиент и стисна ръката му.
— Направих за вас всичко, което бе по силите ми, мистър Дарней, а това, което е по силите ми, е по силите и на всеки друг, струва ми се.