Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Имамът се усмихна.
— Не ме гледай толкова изненадано. Карагьозите са завоювали много граници за исляма. Може отново да го направят.
— Какви граници? За какво говорите?
— Те са силни точно там, където човек очаква да открие силата им. В Албания. Там еничарите открай време са били стъпили много здраво.
Яшим кимна.
— Има едно стихотворение. Вие знаете много по този въпрос, може би сте го чували.
Той изрецитира стиховете, които бе открил забодени на еничарското дърво.
Имамът се намръщи.
— Доколкото си спомням, е карагьозко. Да, чувал съм го. Много езотерично, нали? Тайнствен замисъл. По-нататък се намекваше за някакво мистично единение с божеството, ако не се лъжа.
— Какво ще рече това „по-нататък“?
— Ти не ми каза цялото стихотворение — погледна го изненадан имамът. — Аз обаче не го помня наизуст.
— А можете ли да го откриете?
— В името на Аллах — отвърна човекът кротко. — Щом толкова те интересува, ще опитам да го намеря.
— Много ще ви бъда задължен — кимна Яшим и се надигна.
Двамата се поклониха един на друг. Тъкмо когато евнухът се обръщаше, за да си тръгне, имамът се загледа през прозореца.
— Суфистки мистерии — промълви той. — По своему са красиви, ала неуловими. Едва ли означават нещо за обикновените хора. Или просто аз не разбирам достатъчно. Има много страст, дори вяра в този тип поезия, ала накрая се оказва, че не е подходяща за вярващите. Прекалено свободолюбива е, прекалено опасна.
Не знам дали е свободолюбива, каза си замислен Яшим.
За опасна, опасна е.
Да, много опасна при това.
Дори смея да кажа смъртоносна.
30.
Забеляза я да се носи по улицата, висока, грациозна, на всяка стъпка привличаше мъжките погледи. На няколко метра от него тя забави крачка и започна да се оглежда.
Той вдигна ръка и й махна.
Тя придърпа стол и се тръшна. Група старци на съседната маса играеха на табла, ала надигнаха слисани глави. Прийн нито ги забеляза, нито я интересуваше отношението им.
— Кафе — поиска тя.
Яшим поръча две, без да срещне любопитния поглед на момчето. Не за пръв път му се искаше да стане и да обясни каква е работата. Всъщност, тя не е истинска жена, така че всичко е наред. В действителност е мъж, преоблечен като жена. Въпреки това той се възхищаваше на куража й да дойде в кафенето. Кимна мрачно на старците.
Прийн беше почти без грим и Яшим забеляза, че руменината по бузите й е съвсем естествена.
— Не можем да говорим тук — прошепна той. — Аз ще тръгна към нас, а ти ще дойдеш…
— Ще говорим тук — отсече тя със стиснати зъби. Момчето сервира кафетата и започна да търка с парцал съседната маса. Яшим привлече погледа му и кимна. Момчето се отдалечи разочаровано.
— Имам причини да съм дискретен, Прийн.
Тя си пое въздух през носа. Гърдите й се надигнаха.
— Какви например?
Той я погледна.
— Днес изглеждаш чудесно — каза й.
— Престани веднага.
Сопна му се, но сведе очи към масата и бавно завъртя глава от едната на другата страна. Не успя да прикрие напълно задоволството си.
— В момента е най-добре да не ни виждат заедно. Част от работата ми е да се сливам с масата, да не привличам внимание. А ти никак не ми помагаш в това отношение.
— Аз съм голямо момиче — отвърна Прийн и долната й устна потрепери. Яшим се ухили. Тя прикри уста с длан и го стрелна с поглед. След това се изкиска. — Знам колко съм непослушна, съкровище. Просто не успявам да се сдържа. Трябваше да направя нещо шантаво, да се видя с човек, когото харесвам. Да шокирам хората. Да се почувствам жива. — Тя потръпна от удоволствие. — Наложи ми се да разговарям с най-противния човек в Истанбул.
Яшим изви вежди.
— Не съм сигурен, че си попаднала на най-противния.
— Гърбав сводник от доковете. Аз пък съм сигурна. Та той разправя, че онази нощ е видял приятелчетата ти.
Яшим се приведе над масата.
— Къде?
— На доста прилично място. Дали искам да кажа точно „прилично“, Яшим?
— Може би. А информаторът ти… той бил ли е там?
— Не ми каза. Не искаш ли да разбереш къде са били?
— Разбира се, че искам.
— Било нещо като градина — започна да обяснява Прийн. — Над Босфора.
— Аха. — Може би Прийн бе избрала най-подходящата дума, като каза „прилично“, но пък нещата често бяха относителни.