Дървото на еничаря
- Автор: Гудуин Джейсън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дървото на еничаря». Краткое содержание книги:
Богат на събития, невероятно увлекателен роман за предателства и заговори в Истанбул през деветнайсети век. Годината е 1836. Европа се модернизира и Отоманската империя не може да си позволи да изостане. Тъкмо когато султанът възнамерява да обяви радикални промени, една от наложниците му е удушена в харема, а четирима млади кадети са открити жестоко убити по сокаците на Истанбул. Тези убийства застрашават крехкия баланс на силите в двореца на султана.
Кой стои зад тях?
Само един човек може да разбули загадката — Яшим Тогалу, надарен с прозорливост, способен да остане невидим. Има и една интересна подробност — Яшим е евнух.
Сводникът я погледна недоволно, след това протегна ръка към моряка.
— Здравей, Димитри — изграчи той.
28.
Скъпа сестрице,
… много весело. Пита много за теб.
Опитвам се да ти опиша всичките си впечатления, както ме помоли, ала те са толкова много, че наистина не знам откъде да започна. Представи си как пишеш писмо, в което се опитваш да включиш всичко, което си видяла в шкафовете на баба, нали се сещаш — натрупани чашки, малки сосиери, чайници и кафеници, пъстри захарници със заострени капачета. Тук имам чувството, че съм попаднал в шкафа на баба. Да не говорим за ширналото се синьо море, върху което също като в шкаф се е кротнал целият град Константинопол. Файзърли разправя, че турците не се сещали ни за вчерашния, ни за утрешния ден — всички до един били фаталисти. Веднъж той влезе в голямата църква, строена от Юстиниан — „Света София“ (на гръцки, моля ти се), — преоблечен като Мохамед (за Файзърли говоря, да не си помислиш, че става дума за Юстиниан) и каза, че било ужасно — нямало нищо, освен разни звънци, закачени по ъглите, за да покажат, че Мустафа не е забравил това място през последните 400 години. Страшен е Файзърли. Трябва да се запознаеш със сестра му, защото, както казва той, приятелството ни ще го бъде още много години.
Искам да ти се похваля, че благополучно преминах първия си голям изпит по дипломация. Едва Файзърли ми беше казал, че турците живеели за момента, когато един от тях потропа на вратата на посолството — всички до един са загърнати в плащове и приличат на дърти магьосници — за турците ти говоря, не за вратите — и заяви, че бил историк! Файзърли си поговори с него на турски, а турчинът му отговори на съвършен френски. Двамата с Файзърли се спогледахме — имах чувството, че ще се задуша от смях — ама той, турчинът, остана мн. сериозен и помоли да провери данните, които сме били имали за еничарите и разните му там стари военни. Файзърли ми довери как посланикът се жалвал, че Истанбул бил къде-къде по-скучен без еничарите. Не е никак скучен за