Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
Бил посегна към каничката с палмово уиски, после се отказа. Всъщност беше почти напълно изтрезнял и вече съжаляваше за това.
А сега да ви разкажем за арената за двубои.
Намираше се в една част на града, известна като Свещения двор — черна квадратна сграда, в която се помещаваше грамаден амфитеатър, с покрив — открит към ослепителното африканско небе. Както и на други места за забавления, и тук — срещу различно заплащане — имаше слънчеви и сенчести места. Продавачи раздаваха глинени плочки с различни изрисувани фигури, обозначаващи мястото, реда и сектора. Когато не се използваше за състезания, в Черния театър, както го наричаха всички, се организираха балетни постановки, музикални фестивали, церемонии по дефлориране и чествания на разни почитани богове.
Арената беше кръгла, заобиколена от стръмна трибуна, която вече бе наполовина пълна. Между редовете щъкаха търговци, предлагащи ферментирало мляко и подсладени ядки. Нови и нови тълпи нахлуваха през разтворените порти. Подът на арената бе поръсен с пресен пясък. Група акробати и един палячо с маска на сатир и триметров фалос се грижеха да подгряват настроението на тълпата.
В една пещера под арената Бил бе подхванал нервен разговор със Сплок.
— Няма да изляза там — настояваше той, — преди да ми осигуриш някакво свястно оръжие. — Бил категорично бе отказал да облече специалния гладиаторски костюм. Не беше приел да се въоръжи и с мечовете, положени пред него на масата.
— Защо бе, тия мечове изглежда си ги бива — кандърдисваше го Сплок, докато опипваше острието на един от мечовете. — Не мога да разбера защо се дърпаш.
— Защото нямам никаква представа от бой с мечове, ето защо! Искам пистолет.
— Но тези хора нямат пистолети — посочи Сплок.
— Зная. Точно затова искам.
— Няма да е спортсменско — отбеляза меко Сплок.
— Спортсменско ли? — изпищя Бил. — Тези гнъсари искат да ме убият! Ти на коя страна си всъщност?
— Служа на истината — справедливо, без чувства. А и без това нямам пистолет.
— Но все имаш нещичко, нали?
— Не съвсем. Само един лазерен молив. Но той едва ли е подходящ…
— Дай го тука! — извика Бил и го изтръгна от Сплок. — Какъв му е обхватът?
— Около три метра. На такова разстояние пробива дупка през двусантиметрова стоманена пластина. Но, Бил, нали вече ти казах…
В този момент в стаята влезе Ханибал, придружен от двама стражи.
— Е? — попита той. — Готов ли е човекът от бъдещето?
— Готов съм — отвърна Бил, който прибра молива в джоба си и дръпна ципа.
— Но ти нямаш нито меч, нито копие!
— Прав си. Я ми подай един от онези кинжали. По-малкия, да, точно тоя.
— Стражи, ескортирайте го на арената!
Заобиколен от копиеносци, Бил излезе под яркото слънце. Веднага щом тълпата го съгледа да премигва безпомощно и да си чисти ноктите с върха на кинжала, залозите за него паднаха от десет към едно на сто към едно.
— Я и ти заложи нещичко — подвикна Бил на Сплок.
— Бил! — извика Сплок. — Забравих да ти кажа нещо важно! Лазерният молив…
— Няма да ти го върна — сопна се Бил.
— Не е зареден, Бил. Няма енергия и освен това изпуска. Тъкмо щях да го нося на поправка.
— Не можеш да постъпиш така с мен! — изпищя Бил. Но вече не беше сам на арената. Тълпата утихна. Не се чуваше никакъв звук, освен шумоленето под неговото наметало.
Бил разкопча най-горното копче. Отдолу подаде глава мрънчето.
— Все още съм с теб, Бил — рече гущерът.
— С кого говоря сега?
— С компютъра, разбира се.
— Нали ще ми помогнеш да се измъкна от тая бъркотия?
— За съжаление, Бил, в настоящата си форма не мога да предприемам никакви действия. Но ще наблюдавам всичко и ще разкажа на роднините ти за героичната ти кончина.
В този момент се отвори желязната врата в отсрещния край на арената. Бил погледна уплашено натам.
Чудовището наистина имаше странен вид. В началото Бил го взе за лъв, защото първото, което съгледа, беше главата. Тя определено имаше лъвски вид, с гъста грива, големи бадемовидни жълтеникави очи и сънлив хищнически израз, каквито имат лъвовете — поне картагенските. Но тогава видя, че тялото му е кръгло като буре и завършва с издължена люспеста опашка. Краката имаха малки остри копита, като тези на козите у дома.
— Господ да поживи електронната ми душа! — произнесе компютърът с тънък мрънски глас. — Ако питате мен, това е истинска химера! Срещал съм описания в разни стари източници, посветени на най-древната човешка история. Казват, че имала митичен произход, сиреч била рожба на човешкото въображение. Но сега виждаме, че действително е съществувала. Ако не греша, това чудовище може да бълва огън.