Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
— Ей сега ще върна нещата постарому — обеща компютърът и миг по-късно кракът възстанови първоначалните си размери. Но веднага след това се случи нещо друго. Бил откри, че е пораснал. Чувстваше се наистина странно да се издига нагоре и същевременно да изтънява, докато накрая заприлича на въздълъг и тънък кренвирш, на някакъв ексцентричен модел на червей, изработен за забавления и разтуха.
— Не се кокори такъв! — извика му компютърът. Намери си дупка!
Бил не разбираше за какво говори компютърът. Изведнъж съгледа над главата си мъничка дупка, или по-скоро пукнатина, която обаче изглеждаше достатъчно голяма, за да побере главата му. Той я напъха и изведнъж се почувства като у дома си. Усещането беше направо изумително.
В началото се уплаши, че пада с главозамайваща скорост, но скоро забеляза, че не е сам. Редом с него се носеше издължен зеленикав червей, който очевидно произхождаше от гущеровидното тяло на мръна. Очевидно ли? Светът наистина трябва да се е побъркал, щом такива неща му се струваха очевидни.
Бил все още обмисляше този факт, когато всичко наоколо почерня и той изгуби съзнание.
6.
С възвръщането на съзнанието се върнаха и спомените. Бил се чувстваше доста добре след всичко, което бе преживял. Той премигна и се огледа — стоеше на затревена равнина с цвят, наподобяващ този на клечащия до него мрън. На хоризонта се виждаше прашен облак, който не след дълго се преобрази в конници с брони и дълги копия. Бил веднага позна, че това са римляни. Беше гледал достатъчно праисторически филми по кабелната холовизия, за да не ги обърка с германците от по-късния период, които носеха мечи кожи и имаха дълги мустаци. Тези тук бяха гладко избръснати. В средата на групата, проснат върху хамак и с учудено изражение на лицето, се поклащаше капитан Дърк.
— Здрасти, капитане — подвикна му Бил. — Пленник ли си?
— Не — отвърна Дърк. — Какво те кара да мислиш така? Освен това кой, по дяволите, си ти? За първи път в живота си те виждам.
— Може би е време да ви представя — обади се мрънът компютър. Или пък това беше Илирия?
— Това е мрън! — извика Дърк и посегна към кобура.
Бил се изплаши, че след миг Дърк ще застреля гущера и по такъв начин ще прекъсне връзката му с компютъра. Той се хвърли сред групата въоръжени римляни и двамата с Дърк се сборичкаха за лъчемета.
— Не стреляй! — извика Бил.
— Защо? — попита намръщено Дърк, докато се мъчеше да освободи оръжието.
— Твърде дълго е за обяснение!
— Време има колкото щеш!
В този момент мрънът отвори уста и произнесе:
— Капитан Дърк, аз не съм ви враг. Аз съм Илирия от планетата Цурия. Наместих се в това тяло, за да помогна на Бил.
Капитан Дърк погледна Бил.
— Истина ли е това, което говори отвратителното същество? Освен това, познаваме ли се отпреди?
— Познавам се с анти-Дърк — отвърна Бил. — Изглежда досущ като теб.
— Ама че гадна новина! Пристигнахме тук, за да спрем противното изчадие на име Извънземния историк. Ала появата ни предизвика огледално отражение. Сега сме пленници и тъй като материята не може да бъде разрушена, а енергията е само информация, тя създаде анти-„Находчивост“ и анти-Дърк в нашето собствено пространство и време.
— Ами тези римляни? Защо въобще трябваше да идвате тук? — попита Бил.
— Опитахме се да поправим съдбата на един досаден и нещастен човек на име Исус Христос — обясни Дърк. — Трябва да призная, че по този въпрос изпитвам силни колебания. Извънземния историк се мъчи да спаси Цезар, за да промени историята на Земята в наша вреда. Не бива да му позволяваме да прави това. От друга страна, ако го спрем, ще стана съучастник в убийството на Цезар от ръката на Брут. Разбираш ли каква морална дилема е това за мен?
— Да не искаш да кажеш, че смяташ да позволиш на Извънземния историк да попречи Брут да убие Цезар? — попита Бил, който познаваше римската история само от второкачествени исторически филми, доста популярни в неговото детство.
— Дори тъпанар като теб може да забележи, че това е сериозен морален проблем — отбеляза Дърк. — Как би постъпил на мое място?
— Щях да изритам Извънземния историк — отвърна простичко Бил. — После щях да се върна в собственото си време и да постъпя по същия начин с дебелия задник на анти-Дърк.
— Така каза и Сплок.
— Прав е бил.
— Но Сплок не разбира нищо от човешки чувства! — оплака се Дърк.
— В тая работа няма чувства — рече Бил. — От теб се иска да върнеш Земята в предишната й хронологична линия.
— Прав си, много си прав! — шепнеше Дърк. — Напоследък съм под голямо напрежение. Някои говорят, че съм изстискан докрай, но не са прави. Все още ме бива. Нали разбираш за какво говоря?