Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл, Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бил галактическия герой на планетата на бутилираните мозъци». Краткое содержание книги:
Пълна с шеги, които само феновете биха разбрали, това е книга — пиршество за посветените.
— Може ли да си сипя? — попита той.
— Чувствай се като у дома си — махна с ръка Ханибал. — В голямата кана виното го бива. За другите не съм сигурен.
Бил опита предпазливо, вкусът му хареса и той си сипа цяла чаша.
— Уха! Какво е това нещо? — попита той.
— Палмово уиски — отвърна Ханибал. — Прави се само в планините на Картагена. Използвали някакъв много таен процес, наречен „дестилационе“.
— Страхотно — измърмори Бил и гаврътна още една чаша.
Ханибал се върна към разговора със Сплок. Двамата продължиха да си бъбрят полугласно, но Бил и без това не се интересуваше какво имаха да си кажат. Палмовото уиски бе приковало изцяло вниманието му и вече бе започнало да поизглажда мозъчните му гънки. Животът не му се струваше толкова лош. Малко замъглен, но какво пък толкова! Реалността стана още по-примамлива, когато без никаква видима подкана в помещението се появиха цяла група танцьорки, придружени от трима музиканти с богат арсенал струнни и духови инструменти.
— Ха така де! — провикна се Бил. — Това е животът!
Танцьорките погледнаха към Ханибал, но той бе погълнат от разговора със Сплок и само им махна разсеяно. Те заобиколиха Бил, направиха кръг около него и започнаха да танцуват. Бяха все отбрани хубавици, високи, стройни, с широки ханшове и пищни гърди, а краката им не знаеха спиране. Негов тип жени! Докато танцуваха, те му правеха примамливи жестове, току си смъкваха воалите, а свирачите се хилеха и тропаха на странните си инструменти. Бил използва един удобен момент и попита една от танцьорките какво ще прави след вечеря, но тя изглежда не говореше пунически.
Докато се вихреше танцът, Бил продължаваше да набляга на уискито и сладкишите, без дори да забелязва какво яде. Вече се готвеше да попита музикантите дали не знаят някоя от песните, които помнеше от младостта си в казармата, когато Сплок и Ханибал най-сетне изглежда постигнаха някакво споразумение. Те си стиснаха ръцете, надигнаха се и се приближиха към Бил. Ханибал махна с ръка, музикантите си събраха инструментариума и напуснаха помещението, следвани от танцьорките.
— Уредено е значи — заговори Сплок. — Самият Ханибал ще ни се притече на помощ. Той ще доведе пет отбрани слонски ескадрона. Уверих го, че ние ще се погрижим за поддръжката им.
— Страхотно — произнесе с известно затруднение Бил. Имаше чувството, че езикът му е надянал скафандър. — Пък и не изглеждаше да е много трудно, шъ знайш.
— Никак. Ханибал все още мечтае да си отмъсти на Рим за поражението. Има само едно условие.
— Какво по-точно? — попита Бил и премигна.
Сплок се поколеба.
— Боя се, че няма да ти се понрави. Но ти си толкова надрънкан, че едва ли ще го разбереш. Пък и нали обеща да ми помагаш с каквото можеш.
— К-к-какво?
— Картагенците имат един много интересен обичай. Когато сключват съюз с някого, настояват преди това най-добрият от войните им да се сражава с герой от бъдещия съюзник. Решението им зависи от изхода на двубоя.
— И к-кой?… — попита Бил, който едва схващаше какво му говори Сплок.
— За противника ли питаш? Думата, която използваха, не ми говореше нищо — обясни Сплок. — Тъй че не мога да ти кажа кого са имали предвид… или какво.
— Искаш да кажеш, че… може да е… звяр? — Бил замига още по-често, като часовников механизъм в последните секунди преди изригването на бомба.
Сплок кимна.
— С такива проблеми се сблъсква човек, когато слезе на примитивен свят. Няма значение, предполагам, че опитен рейнджър като теб ще се справи с противника, какъвто и да е той.
— А какво ще стане, ако загубя?
— Не бери грижа. Ханибал се съгласи да ни помогне дори и да те убият.
— Уф, слава Богу, страхотно. — Но Бил изведнъж започна да изтрезнява. — Сплок, остроух кучи син, в какво си ме забъркал? Аз дори нямам оръжие.
— Ще импровизираш нещо — подсказа му Сплок. — Това е първото и най-ценно качество на добре обучения войник. И забрави тия ушни обиди.
— Хайде — прекъсна Ханибал приятелския им разговор, — още сега можем да организираме двубоя.