Не пипай тази книга!

4. Битие — игралното поле на боговете

Нека направим историческо пътуване във времето на Стария завет, за да видим, че преди няколко хиляди години на нашата планета са се разиграли изумителни неща. Според атеистите случилото се тогава е приказка, останалите го приемат за основа на религията си — но и те бъркат! Събитията в района на Палестина, Египет и Месопотамия — днешен Ирак, са основният камък на Авраамовите религии (Авраам е бил шумер от Ур). Старият завет, Коранът и Книгата на Мормон искат да вярваме, че по онова време „Бог лично“, т.е. пра-Творецът на всичко — на галактики, вселени, бели и черни дупки и т.н. — се явил и сключил договор с един „избран народ“.

Наистина ли Мойсей е говорил с „Бога“? Срещал ли се е лице в лице с него? Трябва ли един всемогъщ Бог да се представя, съответно: да се открива по този начин? Логиката не би го допуснала. Тогава с кого наистина е разговарял Мойсей?

Въз основа на множеството описани срещи с този мъжки „Бог“, ние не можем просто така да отхвърлим станалото като „халюцинация“, за да го направим, в крайна сметка, годно за „модерния“ и „просветения“ човек. Бих искал да обясня с кого е разговарял Мойсей.

Всичко започва с противоречията в Битие (историята за Сътворението): в него ясно виждаме, че старозаветният „Бог“ не е един, а става дума за много „богове“, когато например се създават хората. Битие съдържа прочутото изречение: „И Бог каза: Да направим човека по НАШИЯ образ, по НАШАТА прилика…“ (Битие 1:26).

Тук не само се говори в множествено число (което всъщност би разклатило основите на всеки вярващ), но очевидно тези „богове“ приличат на хора.

Подобно нещо срещаме и другаде в Битие, най-вече когато се говори за Божиите синове (Елохими), които видели „че човешките дъщери бяха красиви, земаха си за жени от всички, които избираха“ (Битие 6:2).

Следователно Боговете не били придирчиви и с удоволствие „пилеели пари“ по земните жени. От изказването „…защото и човекът е плът“ (Битие 6:3)14 малко по-нататък в книгата става ясно, че „Боговете“ не са били никакви духовни същества, а съвсем физически, защото иначе нямаше да дадат семето си и гените си на земните дъщери.

В Битие откриваме и неща, близки до изследванията на д-р Мулдашев: „В ония дни се намираха исполините на Земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тия бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“ (Битие 6:4).

Значи отново ги открихме — исполините!

„Боговете“ и „божиите синове“ пазели своите питомци, хората. Говорело се, че „Всевиждащото око“ бдяло над хората. Явно те са видели нещо, което е имало формата на око, някой път във формата на „облак“ или „колела“, които им давали светлина; намесвали се от време на време, когато питомците изпаднели в затруднение, и така доказвали силата си.

„И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълп, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. Той не отнемаше отпред людете облачния стълп денем, нито огнения стълп нощем.“ (Изход 13:21-22).

„Огненият стълп“ днес бихме нарекли „прожектор“.

Изглежда навремето е имало много подобни „облаци“.

„Тогава ангела Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна, та дойде отдире им; дигна се облачният стълп отпреде им, та застана отдире им…“ (Изход 14:19-20) или „Но в утренната стража Господ погледна от огнения и облачния стълп на египетската войска и смути войската на египтяните; Той извади колелата от колесниците им, та те се теглеха мъчно…“ (Изход 14:24-25).

Или когато Мойсей се среща с юдейския „Бог“: „И Бог каза на Мойсей: Ето, аз ида при теб в гъст облак…“15

„А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога, и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно (акцентирането е мое). И когато тръбният глас се усилваше…“ (Изход 19:16-19).

„И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димещата планина.“ (Изход 20:18).

„Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. И Господнята слава16 застана на Синайската планина и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей всред облака. И видът на Господната слава17 по върха на планината се виждаше на израиляните като огън пояждащ. И тъй Мойсей влезе сред облака и се възкачи на планината. И Мойсей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.“18

„И Господ слезе в облака…“ (Изход 34:5).

„И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израиляните тръгваха на път, през всичките си пътувания; но когато облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.“ (Изход 40:36-38).

Подобни места могат да бъдат намерени във Второзаконие 4:32-40 и 5:4-5.

„Намесата“ на Боговете виждаме и в Битие 19:24-26: „Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. Но жената му [на Лот] след него погледна назад и стана стълп от сол.“

Пасажите напомнят взривена атомна бомба — особено със стълба от сол! (При взрив от атомна бомба телесните течности се изпаряват от силната горещина и се превръщат в солни кристали. При докосване телата се разпадат.)

Някогашните юдейски очевидци, направили тези описания (облаци, огнени стълбове, дим и грохот), не са могли да погледнат отблизо своя „Бог“ (Яхве). В Стария завет пише, че на никого освен на Мойсей и някои избраници не е било разрешено да се доближават до мястото, където „Господ“ се приземил на върха на планината. Той заплашил, че ще унищожи всеки, който се опита да го направи. В началото на Стария завет има само описания на юдейския „Бог“ от очевидци, видели го от разстояние. Много по-късно най-известният библейски пророк Йезекил успява да го види по-отблизо и подробно да го опише.

Ето кратък цитат от Книгата на пророк Йезекил: