Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Вещ в магията! Това е баща ми! Танис я погледна и изведнъж разбра.
— Мислиш ли, че се е опитал да използва кълбото?
— Боя се, че да. Каза, че сам щял да се пребори със злото и да го прогони от земите ни. Сигурно е имал предвид… — Тя замълча и се наведе над Райстлин. — Събуди го! Трябва да ми разкаже какво е станало!
Карамон я дръпна внимателно, но твърдо. Тя го изгледа с изкривено от гняв и страх лице. В един момент помислиха, че Ще го удари и Танис хвана ръката й.
— Лейди Алхана, той ни каза всичко, което знае. Колкото До онзи, другия глас, очевидно не помни нищо.
— Случвало се е и преди — изрече полугласно Карамон. — Понякога сякаш става друг човек. Но това винаги го изтощава и никога не си спомня нищо. Алхана издърпа ръката си и тръгна към изхода на пещерата.
Така дръпна одеялото, с което Ривъруайнд беше закрил отвора, че едва не го скъса, преди да излезе навън.
— Аз ще поема първия пост — каза Танис на Карамон. — Ти поспи.
— Ще поседя малко с Райст — отвърна му воинът и постла рогозката си до тази на брат си. Танис излезе навън и потърси Алхана.
Грифоните спяха непробудно, заровили глави в крилете си и вкопчили нокти в скалата. В първия момент Танис не можа да я открие, но след малко я видя да ридае горчиво, заровила лице в шепите си, подпряна на един огромен камък. Той побърза да се върне в пещерата, защото гордата Алхана никога нямаше да му прости, ако разбере, че я е видял да плаче — слаба и уязвима.
— Аз ще стоя на пост! — извика той високо и отново излезе. Видя, че тя се обърна, за да изтрие сълзите си, и тръгна бавно към нея, давайки й време да се съвземе.
— В пещерата е задушно — заговори Алхана с неестествено нисък глас. — Исках да подишам малко чист въздух.
— Аз пък трябва да охранявам пещерата — каза Танис, помълча и добави: — Боиш се, че баща ти се е опитал да използва драконовото кълбо, нали? Но той не може да не знае историята му. Доколкото си спомням, беше магьосник.
— Той знаеше какво представлява кълбото — отвърна Алхана с треперещ глас, но бързо го овладя. — Вашият магьосник беше прав за Изгубените битки и разрушаването на Кулите, но сбърка, когато каза, че другите три кълба са изчезнали. Баща ми донесе едно от тях, за да го пази в Силванести.
— Какви са тези Изгубени битки? — попита Танис и се облегна на скалата до Алхана.
— В Куалинести вече не пазите ли преданията? — изгледа го язвително тя. — Що за варвари сте станали, откакто се смесихте с хората!
— Да речем, че вината е само моя — не съм отдавал необходимото внимание на Разказвача на предания.
Алхана го погледна, защото й се стори, че долавя сарказъм в думите му, но видя, че говори сериозно. Освен това не искаше да остава сама, затова реши да му отговори.
— По време на Епохата на могъществото Ищар ставала все по-силна. Нейните посветени и върховните жреци, които се страхували от магьосниците и тяхната сила, решили, че на света вече не е нужна магия, защото не могат да я контролират. По онова време хората почитали магьосниците но не им вярвали особено, дори на онези с белите роби. Затова било въпрос на време свещениците да настроят народа срещу тях Когато нещата се влошили, жреците хвърлили цялата вина върху магьосниците.
Кулите на Висшата магия, в които магьосници държали последния и окончателен изпит, били местата където се съхранявало могъществото им и те станали естествена мишена на гнева на простолюдието. Тълпите ги нападнали и както на за приятелят ти, тогава за втори път в цялата си история робите се обединили, за да се защитят.
— Но как е възможно да претърпят поражение? — попита невярващо Танис.
— Не забелязваш ли какво се случва с твоя приятел? Каквато и сила да притежава, той се нуждае от почивка. Дори най-могъщите магьосници прекарват часове наред над книгите със заклинания, за да ги запаметят, а след това трябва да поспят. Освен това тогава, както и сега, те са били съвсем малко. Малцина са онези, които се подлагат на изпитите в Кулите на Висшата магия, след като знаят, че провалът означава смърт.
— Провалът означава смърт? — повтори тихо Танис.
— Да. Твоят приятел е много смел, щом е предприел Изпита толкова млад. Много смел… или много амбициозен. Той не ти ли е разправял?
— Никога не говори за това. Но нищо, продължавай.
— Когато станало ясно, че битката е изгубена, самите магьосници разрушили две от Кулите. Останали само три — на Ищар, на Палантас и на Уейрет. Взривовете опустошили земята на километри наоколо и Висшите жреци се уплашили. Те разрешили на магьосниците в Кулите на Ищар и Палантас да се оттеглят, само и само да не разрушават кулите, защото заедно с тях щели да загинат и двата града. И така, магьосниците отишли в единствената Кула, която никога не била заплашвана — тази на Уейрет в планините Каролис. Там излекували раните си и запазили частица не унищожена магия. Книгите, които не успели да вземат със себе си — те били много, но повечето от тях имали защитни заклинания — предали на голямата библиотека в Палантас, където, според преданията на моя народ, се съхраняват и до днес.