Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
Дочу двигателя на приближаваща се кола и рязко се обърна, като сграбчи оръжието си. Не знаеше дали почувства облекчение или гняв, когато позна автомобила, който спря зад нейния.
— Какво търсиш тук? — сопна се на Рурк, щом той слезе от колата.
— Мога да ти задам същия въпрос. Кракът ти кърви, лейтенант.
— Раната не е дълбока. — Тя потърка страната си. — Тук току-що беше взривена сграда и не е безопасно. Върви си.
Рурк извади от джоба си носна кърпа, приклекна и огледа драскотината, след което я превърза.
— Раната трябва да се почисти, замърсена е. — Изправи се и приглади косата й. — Интересна прическа, но доста ти отива.
Тя забеляза, че помощничката й се подсмиваше, но реши този път да не се заяжда с нея.
— Нямам време за теб, приятел. Не виждаш ли, че работя?
— Виждам. И все пак мисля, че трябва да ми отделиш малко време. — С престорено безразличие той огледа купчината тухли, от която се виеше дим. — Сградата ми принадлежеше!
— Само това липсваше! — Тя пъхна ръце в джобовете си и закрачи напред-назад. — Само това липсваше! — повтори и гневно изгледа съпруга си.
— Знаех, че новината ще те зарадва. — Той извади от джоба си кутия и й я подаде. Вече беше копирал диска и го беше прибрал на сигурно място. — Получих го тази сутрин. Съобщението е от група хора, които наричат себе си Касандра. Главното в него е, че ме наричат капиталист и опортюнист — което е абсолютно вярно — и заявяват, че съм бил избран за първата им демонстрация. Изявлението им е изпъстрено с изтъркани и досадни политически лозунги и термини, например за разпределението на богатствата и за експлоатацията на бедните. Нищо оригинално, както сама ще се убедиш.
Рурк говореше почти шеговито, но личеше, че едва сдържаше гнева си. Ив добре го познаваше и усещаше нарастващата му ярост.
Обърна се към него и се опита да го успокои, като заяви престорено делово:
— Ще се наложи да дойдеш в управлението, за да дадеш показания. Ще задържа диска като веществено доказателство…
Замълча, като забеляза погледа му. Нямаше по-опасен човек от Рурк, когато беше разгневен.
Той рязко се обърна и закрачи през димящите останки от сградата.
— Да му се не види! — Ив нетърпеливо прокара ръка през късата си коса и погледна към помощничката, която побърза да каже:
— Колите вече са тръгнали, лейтенант.
— Застани на портала. Не позволявай на външни лица да се приближават.
— Слушам. — Със съчувствен поглед Пийбоди проследи началничката си, която се приближи до съпруга си с намерението да смекчи гнева му.
— Слушай, Рурк, знам, че си вбесен и не те обвинявам. Не е шега работа да взривят сграда, която е твоя собственост. Имаш право да си нервиран…
— Точно така! — прекъсна я той, обърна се към нея, а очите му хвърляха мълнии. Ив пък се разгневи от факта, че едва не беше отстъпила при вида на лицето му. Ето защо нарочно се приближи на сантиметри от него и заяви:
— Извършено е престъпление. Нямам нито време, нито желание да те утешавам, задето са хвърлили във въздуха една от шестте милиона сгради, които притежаваш. Съжалявам за случилото се и разбирам чувствата ти, но не изкарвай яда си на мен.
Той я сграбчи за раменете и я разтърси, което я накара да побеснее. Щеше да го зашлеви, сетне го съжали заради загубата му.
— Нима намекваш, че съм се разстроил заради глупавата сграда? — извика Рурк.
Тя се опита да овладее гнева си и промълви:
— Да.
Рурк отново я разтърси.
— Ти си пълна глупачка!
— Глупачка ли? Аз ли съм глупачка? Глупакът си ти, ако си въобразяваш, че ще лаская самочувствието ти, докато някой взривява пред очите ми сгради! А сега си махни ръцете, за да не ти ударя плесница!
— Признай, че щеше да влезеш в зданието.
— Това няма… — Тя млъкна, тъй като едва сега осъзна причината за гнева му — Рурк се ужасяваше, че за малко е щял да я загуби. — Нямаше да вляза. — Каза го съвсем тихичко и отпусна стиснатите си юмруци. — Честна дума. Стори ми се някак подозрително. Дори наредих на Пийбоди да съобщи местоположението ни, за да изпратят подкрепления. Знам как да се пазя.
— Разбира се. — Той пусна рамото й и докосна мръсната й страна. — Личи си. — После отстъпи назад и добави: — Погрижи се за раната си. Ще те чакам в канцеларията ти.
Когато се обърна и понечи да се отдалечи, тя пъхна ръце в джобовете си, моментално ги извади, после забели очи. Знаеше как да се справя в трудни ситуации, но не винаги умееше да се справя със съпруга си.