Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ето доказателство, че хубавата Лизбет вярва във финансовата стабилност на компанията, в която работи — иначе нямаше да притежава солиден пакет от акции на „Брансън тулс енд тойс“. Обаче залага и на други компании, няколко от които са мои, а три са главни конкуренти на Брансън. Очевидно госпожата не се ръководи от чувствата си, когато инвестира парите си.
— Изключително пресметлива е.
— Бих казал, че е умна и далновидна.
— И разполага с повече от четири милиона, с които да играе на борсата. Прекалено голяма сума, която едва ли е спестила от заплатата си на шеф на рекламен отдел. Компютър, искам подробна информация за депозитите и преводите по банков път през едногодишния период.
РАБОТЯ…
Когато данните се появиха на монитора, тя смаяно повдигна вежди.
— Погледни. Преводи от сметката на Джей Брансън в нейната сметка за ежедневни разходи. По четвърт милион на всяко тримесечие… цял милион годишно! Компютър, изброй всички преводи от сметката на Брансън по тази на Лизбет Кук.
РАБОТЯ… ПРИКЛЮЧИХ С НЕОБХОДИМИТЕ ДАННИ. ПЪРВИЯТ ПРЕВОД ОТ СТО И ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ ДОЛАРА Е НАПРАВЕН НА 2 ЮЛИ 2055 Г. В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕДНА ГОДИНА ВСЯКО ТРИМЕСЕЧИЕ Е БИЛА ПРЕВЕЖДАНА СЪЩАТА СУМА. НА 2 ЮЛИ 2056 СУМАТА Е БИЛА УВЕЛИЧЕНА С ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ И Е БИЛА ИЗПЛАЩАНА НА ШЕСТ МЕСЕЦА ДО СЪЩАТА ДАТА НА 2057, КОГАТО ВНОСКИТЕ ВЕЧЕ ВЪЗЛИЗАТ НА ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ.
— Солидна сумичка — промълви Ив.
— Осигурил й е редовни приходи и е бил изключително щедър — замислено изрече Рурк, който беше застанал зад стола на съпругата си и масажираше раменете й. — Защо да го убива?
— Милион годишно… — Тя се обърна към него. — Подобна сума навярно ти се струва нищожна.
— Скъпа моя, отнасям се сериозно към парите, колкото и да са малко.
— Сигурно харчиш по милион само за обувки.
Рурк се засмя и я целуна.
— Човек винаги е в лошо настроение, ако не носи удобни обувки.
Тя промърмори нещо и забарабани с пръсти по бюрото.
— Ами ако на Лизбет й е омръзнало да получава „подаяние“ от милион годишно? Убива любовника си и получава цялото му богатство.
— Рискът е прекалено голям. Представи си, че я бяха обвинили в предумишлено убийство — щеше да получи само доживотен затвор.
— Вече ти казах, че е изключително пресметлива. Преценила е шансовете си. Компютър, на колко възлиза личното имущество на Джей Брансън, без да се смятат акциите му в компанията „Тойс енд тулс“?
РАБОТЯ…
Рурк се приближи до барчето и си наля малко бренди. Знаеше, че Ив пие само кафе, когато е заета с работата си, но нямаше да й приготви, защото искаше тя да спи тази нощ.
Когато се обърна, съпругата му беше станала и се разхождаше напред-назад. Халатът й се беше разтворил и гледката напомни на Рурк за онова, което смяташе да направи с нея преди да заспят.
ПРИКЛЮЧИХ. СТОЙНОСТТА НА ИМУЩЕСТВОТО, ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕДВИЖИМАТА СОБСТВЕНОСТ, АВТОМОБИЛИТЕ, ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ИЗКУСТВОТО Й БИЖУТАТА, ВЪЗЛИЗА НА ДВЕСТА ШЕЙСЕТ И ОСЕМ МИЛИОНА ДОЛАРА.
— Лизбет си е издействала доста голямо повишение на заплатата. — Ив машинално разроши косата си. — Като приспаднем дребните дарения и наследствените данъци (а Брансън сигурно е измислил някакъв трик, за да ги намали), хубавата Лизбет ще получи около двеста милиона.
— Манц ще се опита да докаже, че тя не е знаела какво ще наследи.
— Знаела е и още как. Била е любовница на Джей Си повече от три години. Подобни неща не могат да бъдат запазени в тайна.
— Известно ли ти е колко пари притежавам, Ив, и на кого ще ги завещая?
Тя гневно го изгледа.
— Откъде да знам? — Раздразнението й нарасна, когато забеляза насмешливото изражение на съпруга си. — Нашето положение е съвсем различно. Не сме сключили делово споразумение.
— Имаш право. Но Манц все пак ще оспорва.
— Може да оспорва докато езикът му изсъхне. Сигурна съм, че Лизбет е знаела съдържанието на завещанието. Утре отново ще я разпитам. Изобщо не вярвам на историята за съперницата й и за пристъпа й на ревност.
Отново се обърна към компютъра и поиска сведения за разходите на обвиняемата. Загледа се в монитора, намръщи се и пъхна ръце в джобовете си.
— Имала е слабост към скъпите вещи, но е можела да си го позволи. Купувала е много бижута, предназначени за мъж… също и костюми. Може би е имала още един любовник. Трябва да проверя…
— Хм-м-м — промърмори Рурк. Халатът й отново се беше отворил и гледката беше главозамайваща. — Всичко това ще почака до утре.
— Да, тази вечер не мога да направя нищо повече.
— Напротив. — Той пристъпи към нея, отметна дрехата й и докосна гърдите й. — Хрумват ми какви ли не работи.