Вярност в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Вярност в смъртта». Краткое содержание книги:
— Сега ще те излекувам. — Рурк пристъпи към нея и леко целуна мъничката драскотина. — Всичко хубаво.
— Господи, какъв мъж! — въздъхна Пийбоди. — Има прекрасни устни. Лейтенант, как издържате да не ги захапете?
— Избърши си лигите, полицай! И ако обичаш, седни. Трябва да подготвим рапорта за Уитни.
— В един и същ ден едва не загинах и ме целуна Рурк. Ще го отбележа с червено в календара.
— Престани да дрънкаш врели-некипели и се залавяй за работа.
— Слушам, лейтенант. — По-младата жена седна пред компютъра, но продължи замечтано да се усмихва.
Макар и седнал зад бюрото си, командирът Уитни изглеждаше внушителен. Беше едър, широкоплещест мъж с широко лице. Челото му беше набраздено с дълбоки бръчки и съпругата му често настояваше той да се подложи на лека козметична операция за изглаждането им. Ала Уитни знаеше, че за подчинените бръчките му символизират властта и авторитета, ето защо никога не би ги заличил. Освен това не беше суетен и бе готов да пренебрегне външния си вид, но служителите да му се подчиняват.
Беше повикал при себе си най-добрите: Ан Малой от отделна със смешното название „Бомби и експлозиви“, Фийни от „Електронна обработка на информацията“ и Ив. Докато слушаше рапортите им, се опитваше да стигне до някакво заключение.
— Въпреки че работим на три смени — продължи Ан, — ще ни бъдат необходими поне трийсет и шест часа, за да прегледаме цялата територия. По отломките може да се съди, че са използвани доста сложни взривни устройства с пластон и с часовникови механизми, които са много скъпи. Следователно атентатът не е дело на вандали или на някаква терористична групичка. Най-вероятно става дума за отлично организирана операция, в която са вложени доста пари.
— Има ли вероятност по отломките да разберете откъде е купен експлозивът?
Ан Малой се поколеба. Беше дребна, с карамелова кожа, а зелените й очи сякаш подчертаваха красотата на лицето й. Русата й коса беше вързана на опашка, която палаво подскачаше, когато младата жена се движеше. Ан се славеше с приятния си характер и със смелостта си.
— Не ми се иска да обещавам нещо, което може би ще се окаже неосъществимо, сър. Ще бъде добре, ако успеем да установим произхода на взривното устройство. Но първо трябва да го възстановим парче по парче.
— Какво ново при теб, Фийни? — обърна се Уитни към ирландеца.
— Още малко усилия и ще проникна в последните лайъри в компютъра на Майстора. До края на деня ще имам цялата информация, която се съдържа в паметта. Най-добрите ми служители в момента проверяват апаратурата в работилницата му. Ако старецът действително е имал пръст в днешната експлозия, ще открием улики.
— Далас, в рапорта си твърдиш, че покойният никога не е проявявал политически пристрастия, нито е бил замесен в терористични актове.
— Така е, сър. Майстора беше вълк единак. Подозираме, че е участвал в обири, като е помагал на крадците да обезвредят алармените системи и ги е снабдявал с експлозиви. Напуснал е армията след края на Градските войни. Говори се, че е бил разочарован от военните, от правителството, изобщо от целия човешки род. Захванал се със самостоятелна дейност, като работилницата за поправки на електронни устройства е служела само за прикритие. Именно затова, когато е разбрал, че не са го наели за обир на банка, а за много по-сериозна операция, той се е изплашил, опитал се е да се укрие и е бил убит.
— Да обобщим казаното от трима ви: имаме мъртвец, за когото не се знае дали е оставил доказателства за дейността си; непозната досега група с все още неясни цели, и частна сграда, която е била разрушена с толкова мощни взривни устройства, че отломките са се пръскали из целия квартал. — Уитни се приведе и скръсти ръце на бюрото. — Предлагам всеки от вас да работи по своите задачи, но да координирате действията си и да обменяте информация. Доколкото разбрах от посланието, днешният взрив е бил само демонстрация. Следващия път може би няма да изберат необитаема сграда в слабонаселен район. Искам да се открият виновниците преди да започнем да събираме късчета от човешки тела, не само отломки от бомби. Очаквам резултати до края на работния ден, когато ще ми съобщите какво сте свършили.
— Сър… — Ив пристъпи към бюрото. — Ако разрешите, ще занеса на доктор Майра копия от двата диска и от нашите рапорти — иска ми се да ги анализира. Мисля, че ще бъде полезно да научим повече за психологията на нашите противници.
— Съгласен съм. На медиите ще съобщим, че експлозията е била причинена от неизвестни лица, които в момента се издирват. Нито дума пред репортерите относно дисковете или възможната връзка между взрива и едно убийство. Действайте възможно най-бързо — завърши командирът и ги освободи.