Пирамидата на бог Слънце

Едва тук под светлината на слънчевите лъчи, се видя какво въздействие беше оказало върху испанеца неговото трагично пленничество. Той напомняше изображението на смъртта. Цветът на лицето нюансираше към зелено, очите бяха хлътнали дълбоко в кухините, а кожата се бе опънала по остро стърчащите кости. Целият му вид говореше, че е бил близо до телесен и вътрешен срив.

Стернау го прегледа внимателно, при което очите на девойката тревожно следяха лицето му.

— Да благодарим на Бога — рече той най-сетне, — че ви срещнахме днес, сеньор лейтенант. Няколко седмици по-късно вече нямаше да сте сред живите.

Ейми се изплаши не на шега.

— О, Боже мой! — извика тя. — Толкова обезпокоително ли е състоянието му, сеньор докторе?

— Не, милейди — отговори Стернау. — Не установявам нищо повече от една слабост, наистина във висока степен, но която с известни грижи скоро ще преодолеем. Чистият въздух, редовните движения и едно умерено хранене ще допринесат своето и нашият приятел не след дълго ще възвърне предишната си сила.

— О, благодаря ви за утехата! — произнесе тя и протегна ръка на лекаря. — Аз ще се погрижа, няма да пропусна нищо от необходимото.

Стернау погледна усмихнато красивата си събеседница.

— Ще ви се представи ли случай, лейди Ейми?

— Разбира се. Та аз повече няма да се отделям от него!

— Добре, а сега ще ви помоля да ми кажете как се озовахте на този боен кораб до бреговете на Ямайка.

— Отивах при губернатора на острова, за да му предам важни писма.

— Но в такъв случай нашата среща е чиста случайност…

— О, не — прекъсна го енергично Ейми. — Тя е нещо повече, тя е волята на Провидението, на което никога не бихме могли да благодарим достатъчно.

— Съгласен съм. Колко време ще останете в Ямайка?

— Докато получа отговора. Или смятате, че състоянието на нашия приятел изисква по-продължителен престой?

— Бих желал да му предпиша известно време пълно вътрешно и външно спокойствие, ала климатът на Кингстън е много нездравословен. Този град е прословут с изпълнения си с треска въздух, който не бих препоръчал на никой болен. Целта на обратното ви пътуване Мексико ли е?

— Да. Военният кораб има мисия да ме отведе до Веракрус.

Стернау кимна замислено. Сетне отвърна:

— Параходът ще остане тук до утре, за да натовари нещата на пиратите. Предлагам ви да отпътувате още сега с моята яхта до Кингстън. Ако помолите, губернаторът сигурно ще побърза с отговора, след което аз лично ще ви отведа до Веракрус. Можете напълно да се доверите на моята яхта. Тя е по-бърза от военния кораб, при това добре въоръжена, тъй че няма от какво да се страхуваме. Колкото по-рано отведем лейтенанта на платото на Мексико, толкова по-сигурно ще можем да разчитаме на скорошното му възстановяване.

Ейми прие предложението, а и Мариано се съгласи. Капитанът на английския кораб бе уведомен за решението. Той наистина отбеляза, че дамата му е поверена, но пък не може да я принуди да остане на неговия съд. Само честно обърна внимание, че Стернау е взел участие в нападението на пиратите и следователно има дял в паричната награда. Този обаче отклони предложението, нареди да занесат багажа на англичанката на борда на яхтата и отплава за Кингстън.