Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Стернау се върна на яхтата и с пълна пара потегли около плитчината Педро. След половин час видя пред себе си «Ла Пендола». Унгер се подсмихна, погледна лоцията и се обърна към Стернау:
— До десет минути той ще е заобиколил плитчината. Тъй като няма да ни познае, ще можем да се приближим до него. Пътьом ще му простреляме кормилото, след което ще бъде напълно безпомощен.
— Добре. Но не стреляйте под ватерлинията. Пленникът сигурно е затворен в трюма. Корабът в никой случай не бива да потъне.
— Трябваше да го кажем и на англичанина.
Яхтата даде вид, че не се интересува от пиратите и тъй като фарватерът беше тесен, не им направи впечатление, че се придържа близо до тях. Когато корабът се озова отново в открито море, тя се насочи ненадейно към него, мина непосредствено зад кърмата му и изстреля с маневра последователно оръдията от двата си борда. Прицелът беше безпогрешен и улученото кормило моментално излезе от строя.
Този дързък и неочакван ход предизвика ужас на «Ла Пендола». Всички се втурнаха към горната палуба, с тях беше и Ландола.
— Ах, това е същият мерзавец! — викна той. — Дайте му да се разбере!
Ала «Ла Пендола» не беше готов за схватка. Тук в близост до толкова пристанища пиратите бяха замаскирали люковете и скрили топовете. Малкото пушки, които побързаха да донесат и насочат, не достигаха по-далеч от яхтата. Стернау стоеше на палубата.
— Поздрав от Родриганда! — провикна се той и в същия миг вдигна за прицел двуцевката си, която беше изключително далекобойна. Изстрелът проехтя и капитан Ландола тутакси се строполи.
— Куршумът мина през рамото и е раздробил костта. Но човекът сигурно все още е в състояние да говори — рече Унгер.
В този момент се разнесе вторият изстрел на Стернау и повали първия офицер, който се разпознаваше по фуражката.
Стернау сега нареди да спрат машината и при спокойно люлеене на яхтата зареди отново двете цеви. Следващият му куршум улучи кормчията, а четвъртият рани втория офицер.
— Много добре, сега са без офицери! — извика Унгер. — И вижте, англичанинът вече идва.
Броненосецът заобиколи рифовете и застана пред пиратите.
— Хей! — викна капитанът към Стернау. — Вие сте го парализирали? Браво!
— И четиримата офицери са обезвредени — добави Стернау. — Внимавайте за пленника в трюма.
— Ще внимаваме!
След това броненосецът даде един изстрел, чието гюле прелетя над пиратската палуба, като знак да покаже флага си. Те вдигнаха испанския.
— Какъв е корабът? — попита англичанинът.
— «Ла Пендола» с капитан Ландола.
— Колко души имате на борда?
— Двадесет и четирима. — гласеше отговорът.
— Проклет лъжец! Елате с хората на моя кораб!
«Ла Пендола» беше изгубена, тя не можеше да бъде управлявана. За нейния екипаж нямаше друго спасение, освен бягството. Пиратите се престориха, че изпълняват заповедта на англичанина и спуснаха лодките в морето, но вместо да се насочат към него, загребаха с всички сили към бреговете на Ямайка. Нямаха време да вземат нищо със себе си. Спасяваха единствено живота си. Стернау се понесе с яхтата след тях. Като видя, че пленникът не е сред тях, заплава обратно към пиратския кораб. Броненосецът обстрелваше бягащите лодки.
Англичанинът също бе спуснал своите и те поеха след пиратите. Раненият капитан липсваше. Бяха го взели на една от лодките, които англичанинът обстрелваше.
Започна претърсването на плавателния съд. Откриха явни доказателства, че е служил на морски разбойници. Но Стернау не се интересуваше от това. Той запали един от намерените фенери и се спусна в трюма. Използваше за водач негъра, служил по-рано на пиратския кораб.
Най-долната част от трюма на всеки ветроход се запълва с баласт от камъни или пясък, за да получи по-дълбоко и устойчиво газене във водата. При «Ла Пендола» той се състоеше от пясък. И тъй като всеки кораб черпи вода, пясъкът бе изцяло пропит с влага. В мокрия пясък беше изровена яма, покрита с дебели талпи, така че наподобяваше схлупена кочина и в това смрадливо пространство бе пъхнат живият скелет на окован във вериги човек.
Когато чу двамата мъже да идват, той издрънка с веригите си.
— Кой е там? — попита.
Гробовният тон на този глас беше покъртителен. Стернау приближи.
— Приятели сме, сеньор лейтенант.
— Този глас! Нима е истина или се заблуждавам?
Стернау вдигна фенера тъй, че лицето му да попадне в светлината.