Да се обичаме с отворени очи
- Автор: Букай Хорхе, Салинас Сильвия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Върбинка Василева Костадинова
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Да се обичаме с отворени очи». Краткое содержание книги:
Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.
Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.
Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света.
Докато гледаше струпаните върху масата книги, все още неразгърнати, имаше усещането, че е приказен пират, който прехласнато гледа изкопано съкровище.
Преди да отвори книгата на Уелуд, той остана вглъбен няколко минути, за да почете момента. После пое дълбоко въздух и зачете:
„Никога досега интимните отношения не са ни приканвали да се вгледаме толкова искрено и съзнателно както в самите себе си, така и в останалите. Днес живата връзка с партньора ни изправя пред предизвикателството да се освободим от стари навици и слабости и да развием цялата си сила, чувствителност и дълбочина като човешки същества.
В миналото този, който искал да изследва най-скритите тайни на живота, се оттеглял в манастир или водел отшелнически живот. Днес за мнозина от нас интимните отношения са се превърнали в нова непревземаема територия, която ни изправя лице в лице с всички наши богове и демони.
Тъй като вече не можем да разчитаме на личните отношения като предсказуеми източници на удобство и сигурност, те ни водят до нов кръстопът, на който трябва да направим важен избор.
Можем да се борим и вкопчваме в стари и отживели илюзии и формули, макар те да не отговарят на действителността и да не водят наникъде, или обратното — можем да се научим да превръщаме трудностите в отношенията си във възможности да се събудим и да извадим наяве най-добрите си човешки качества: способност за осъзнаване, съчувствие, хумор, мъдрост и любов към истината. Ако изберем тази последна възможност, отношенията ни се превръщат в способ да задълбочим връзката си със самите нас и с хората, които обичаме, както и в средство да добием по-добра представа за собствената си същност.“
Фантастично!
Отвори книгата напосоки и този път попадна на страница 132:
„Всички ние, които предприемаме това пътуване, трябва да научим нещо ново: как да позволим на поетото задължение да еволюира естествено, с много зигзаги, успехи и неуспехи.
Следователно несигурността по отношение на способността ни да се изправим срещу всички предизвикателства, които възникват, не е проблем: тя е част от самия път.
В тази връзка ме окуражиха думите на тибетския учител Чогям Трунгпа, когото запитали веднъж как бил успял да избяга от китайското нашествие, пълзейки по снеговете на Хималаите, с минимална подготовка и оскъдни провизии, без да е сигурен за пътя, нито за изхода от бягството си. Отговорът му бил кратък: «Слагах единия крак пред другия».“
Книгата обещаваше да е добра.
Без да престава да чете, извади от хладилника няколко парчета пица, постави ги в микровълновата печка, отвори кутия бира и отиде до бюрото. От най-долното чекмедже извади бележник с редове, а от средното взе молив 2В, за да си води записки.
Докато четеше, се радваше на това, което му се случваше. Отдавна не беше се интересувал толкова много от някоя книга. Дали беше заради темата? Или книгата му се струваше увлекателна? Или неочакваната ситуация, в която се бе озовал? Може би заради бляновете му за Лаура? Или по малко от всичко?
Не можа да остави Пътешествието на сърцето, докато не стигна края, където Уелуд казва:
„Колкото по-дълбока е любовта, която свързва двама души, толкова по-голям е интересът им към света, в който живеят. Ще почувстват връзката си със земята и ще започнат да се грижат за нея, както и за всички беззащитни същества, които търсят помощта им.“
Навремето го бе изкушавала идеята да учи психология. Сега тя се появяваше отново, от друго място и благодарение на Уелуд, бе вдъхновена от желанието да бъде полезен на околните — чувството не остана скрито за Роберто, който разсеяно си помисли, че е ново за него.
Не престана да чете цяла седмица. След Уелуд дойде ред на Берн, а после на Пърлс и Бускалия. След това Шнаке (която го изненада), Абади и Пратър (от които беше чел нещичко преди години). Последваха Синай и Рохас. А най-накрая — Брадшоу, когото отлагаше интуитивно. Прочете го трудно (беше книга за самопомощ, написана „по американски“!), но това, което твърдеше Брадшоу, беше толкова изкушаващо, че Роберто реши да проследи развитието на тезата му.
Когато стигна до предложението на автора да напише приказка, която като мит да отрази детската му история, седна пред компютъра си и написа на един дъх:
„Едно време, в едно много далечно царство, живеел принц на име Ехрох.