Ледено ухапване

— Мейсън и Мередит? — подсмихнах се аз. — Това ще е пълна катастрофа. Те нямат нищо общо.

Може и да беше дребнаво, но бях свикнала да си мисля, че Мейсън е луд по мен. Внезапно ме подразни мисълта, че някоя друга може да ми го отнеме.

— Ти го имаш за твоя собственост — пошегува се Лиса, отново отгатнала мислите ми. Никак не е за чудене, че самата тя толкова се дразни, когато чета нейните.

— Само донякъде.

Тя се засмя.

— Роуз, дори и да не е с Мейсън, ти наистина трябва отново да започнеш да излизаш на срещи. Има толкова много момчета, готови на убийство, за да бъдат с теб… при това момчета, които действително си ги бива.

Що се отнасяше до мъжете, изборът ми невинаги е бил от най-сполучливите. В мен отново се надигна желанието да споделя тревогите си с нея. Толкова отдавна се колебаех дали да й кажа за Дмитрий, още повече че тази тайна ме изгаряше отвътре. Докато седях сега с нея, си припомних, че тя е най-добрата ми приятелка. Можех да й кажа всичко и тя нямаше да ме съди. Но също както преди малко отново пропуснах възможността да й кажа какво ме измъчваше.

Лиса погледна часовника и скочи внезапно от леглото.

— Закъснявам! Имам среща с Кристиан!

Изпълни я радост, подсилена от малка доза нервно очакване. Любов. Как можеш да я спреш? Преглътнах ревността си, която започна да надига грозната си глава. За пореден път Кристиан ми я отнемаше. Явно тази вечер не ми бе писано да разтоваря поне част от душевното си бреме.

Двете с Лиса напуснахме спалното помещение и тя се затича напред, като преди това ми обеща да се видим на следващия ден. Аз се отправих обратно към нашите спални. Щом влязох в стаята си, първата ми грижа бе да отида до огледалото. Изстенах, като видях лицето си. Увлечена в разговора с Лиса, почти бях забравила за целия инцидент с майка ми. Взрях се по-отблизо. Може би беше твърде самоуверено, но знаех, че изглеждам добре. Носех сутиен размер С и имах тяло, желано от много момчета в едно училище, в което повечето момичета бяха кльощави като супермодели. И както вече отбелязах, лицето ми също си го биваше. Обикновено се класирах с оценка девет от десет възможни, а когато се нагласях, и десетката не ми мърдаше.

Но днес? Да. Днес на практика бях под нулата. Няма що, добре се бях разкрасила за предстоящата ски ваканция.

— Мама ме наби — осведомих отражението си, а то ме изгледа със съчувствие.

С въздишка реших, че е най-добре да си легна. И без това тази вечер не ми се правеше нищо, а може би малко повече сън щеше да ускори излекуването ми. Поех надолу по коридора към банята, където измих лицето си и разресах косата си. Като се върнах в стаята си, се пъхнах в любимата си пижама и допирът на мекия вълнен плат малко ме поободри.

Тъкмо стягах раницата си за следващия ден, когато през връзката ми с Лиса ме заля вълна от емоции. Свари ме неподготвена и не ми остави шанс да се противопоставя. Все едно че ме повали ураганен вятър и аз изведнъж престанах да гледам в раницата. Бях „вътре“ в Лиса и пряко присъствах в нейния свят.