Ледено ухапване

— Не се безпокой, Роуз. Синината ще мине. И без това лицето ти е последното, от което се интересуват момчетата.

Тридесет секунди по-късно вече тропах по вратата на Лиса тъй силно, че се учудих как юмрукът ми не проби вратата. Тя я отвори бавно и се озърна предпазливо наоколо.

— Само ти ли си тук? Помислих, че се е струпала цяла армия… о, Боже мой. — Веждите й се вдигнаха, като забеляза лявата половина на лицето ми. — Какво се е случило?

— Нима не си чула? Навярно си единствената в това училище, която още не знае — промърморих кисело. — Просто ме пусни да вляза.

Проснах се върху леглото и й разказах днешните събития. Тя направо се ужаси.

— Чух, че си пострадала, но реших, че е някой от обичайните за теб инциденти — призна ми Лиса.

Загледах се в гладко измазания таван. Чувствах се ужасно нещастна.

— Най-лошото е, че Мия има право. Не беше инцидент.

— Какво? Да не искаш да кажеш, че майка ти го е направила нарочно? — Но тъй като не й отговорих, Лиса повиши тон: — Стига, тя не би го направила. Няма начин.

— А защо не? Защото е съвършената Джанин Хатауей, експерт по контролиране на темперамента си? Работата е там, че също така тя е и съвършената Джанин Хатауей, експерт по бойни изкуства. Както и да го погледнеш, тя се е провалила.

— Да, добре — съгласи се Лиса. — Смятам, че е по-вероятно да се е спънала и да не е преценила удара си, отколкото да го е сторила нарочно. В противен случай наистина би трябвало да е изгубила самообладание.

— Е, тя говореше с мен. Което впрочем е достатъчно за който и да е да изгуби самообладание. Обвиних я, че е спала с баща ми само защото той е бил най-добрият, еволюционен самец за качествено потомство.

— Ох, Роуз — простена Лиса. — Това го пропусна в разказа си преди малко. Защо си й го казала?

— Навярно защото е истина.

— Но ти би трябвало да си наясно, че това ще я разстрои. Защо не спираш да я предизвикваш? Защо просто не се помириш с нея?

Едва не подскочих.

— Да се помиря с нея? Тя ми насини окото! Навярно нарочно! Как да се помиря с някой, който ми е сторил това?

Лиса само поклати глава и отиде до огледалото да си оправи грима. През нашата връзка към мен се предаваха чувства на безсилие и раздразнение. Но в едно ъгълче на подсъзнанието й усещах и някакво трепетно очакване. Сега, след като бях изляла това, което ми бе накипяло, вече можех да я огледам по-внимателно. Лиса беше облечена с бледолилава копринена блуза и черна пола до коленете. Дългата й коса блестеше в безупречно гладко съвършенство, което можеше да се постигне само след цял час упорита работа със сешоар и четка.