Ледено ухапване

— Хей, Роуз, вярно ли е, че майка ти те фраснала по физиономията?

Застинах. Познавах отнякъде това презрително и подигравателно сопрано. Извърнах се бавно и се втренчих в наситено сините очи на Мия Риналди. Русата й къдрава коса обрамчваше лицето й, което би могло да мине за приятно, ако не беше злобната и самодоволна усмивка.

По-малка с една година от нас, Мия се впусна във война срещу Лиса (което, естествено, означаваше и с мен). Залогът беше коя ще успее да съсипе живота на другата — война, която, трябва да добавя, започна именно тя. Това включваше отмъкването на бившето гадже на Лиса от Мия, независимо от факта, че в крайна сметка Лиса реши, че не го иска, както и разпространението на всякакви слухове.

Все пак не можеше да се отрече, че омразата на Мия не беше изцяло неоправдана. Андре, по-големият брат на Лиса, който загина при същата автомобилна катастрофа, която технически „уби“ и мен, се възползвал най-гадно от Мия, още когато била първата си година в Академията. И ако сега не се държеше като истинска кучка, бих могла да изпитвам жал към нея. Той постъпил зле с нея и макар че разбирах озлоблението й, не смятам, че беше честно от нейна страна да си го изкарва на Лиса по този начин.

Формално погледнато, накрая двете с Лиса спечелихме войната, но Мия неочаквано се окопити. Е, вече не движеше със същия елит както преди, но все пак бе успяла да си подбере малочислен контингент от приятели. Злобни или не, силните водачи винаги привличат последователи.

Бях установила, че при деветдесет процента от случаите най-ефективният начин да й противодействам бе да не й обръщам внимание. Само че сега бяхме преминали именно в останалите десет процента, защото е невъзможно да игнорираш някой, който обявява на всеослушание, че майка ти току-що те е цапардосала, независимо че бе истина. Спрях и се обърнах. Мия бе застанала пред автомата за кафе, като знаеше, че ще привлече вниманието ми. Не си направих труд да я попитам как е узнала, че дължа насиненото си око на майка си. В Академията малко неща оставаха тайна.

Като видя цялото ми лице, очите й се разшириха от най-безочлива наслада.

— Леле! Такова лице само една майка би могла да хареса. Ха-ха.

Много смешно! Непременно бих аплодирала такава шега от всеки друг, само не и от нея.

— Е, ти си експерт по лицеви рани — рекох. — Как е носът ти? Ледената усмивка на Мия малко се сгърчи, но явно нямаше намерение да отстъпва. Преди около месец й строших носа — по време на училищния бал — и въпреки че счупването зарасна, носът й остана леко изкривен. Пластичните хирурзи вероятно биха могли да го коригират, но според сведенията ми за финансовото състояние на семейството й, това засега не бе възможно.