Поглед в мрака

— Тисамон Фелиалски, от плът и кръв — възкликна Роуен. — А аз си мислех, че повече няма да те видим. Но пък хората от нашата черга винаги се връщат в Хелерон.

— Така изглежда — отвърна тихо той.

— Какво, дошъл си да дириш работа, да изкараш някоя пара?

— Искам да се бия — каза Тисамон.

— Естествено, че искаш. Нали в това те бива. Дърводелците искат да правят разни неща от дърво, занаятчиите мрат да си омацат ръцете с машинно масло, а ти искаш да убиваш хора. Защо не? Човек трябва да развива талантите си, така казвам аз.

И наистина обичаше да го казва. Същата фраза Тисамон беше чувал поне десетина пъти от устата й.

— Какво имаш за мен? — попита я той.

— Не е толкова лесно, приятелю ловки, изобщо не е толкова лесно — поклати глава Роуен. — Сега градът има ново управление.

— Нали не искаш да повярвам, че осородните са сложили край на твоя бизнес?

Тя го удостои с тъжна усмивка.

— Не съвсем, Тисамон, не съвсем. Но старите ти ловни полета вече ги няма. Настъпи краят на една ера. Стълкновенията между бандите, уличните боеве, в които ти си създаде име — всичко това остана в миналото. Империята сериозно се е заела да прочисти всички територии, които не искат да подвият коляно. Единствената работа от стария тип, която мога да ти намеря, ще е равносилна на самоубийство — твоето и на малцината, които още удържат фронта.

Тисамон кимна замислено.

— От друга страна, ако проявяваш интерес към нещо малко по-различно… — Бодрите й усмивки не бяха толкова убедителни като тъжните.

— Слушам те.

— Осородните донесоха със себе си един нов вид развлечение. Адски са запалени, те, както и всички местни, които искат да им се подмажат, само че въпросното забавление е малко… просташко.