Принцеса с часовников механизъм

— Не можах да го събудя — каза Гидеон, като несъзнателно обви ръце

около лактите си. — Трябваше да го заведа в неговата стая, но... — От

устните му се откъсна въздишка. — Просто не намерих сили.

— Ще остане ли? — попита Софи, докато слагаше подноса върху

нощното шкафче. — В Института, имам предвид.

— Аз... не знам. Така мисля. Шарлот му е казала, че е добре дошъл.

Струва ми се, че тя го ужасява. — Крайчетата на устните му подскочиха

лекичко.

— Госпожа Брануел? — Софи настръхна, както винаги, когато

смяташе, че някой критикува господарката й. — Та тя е най-милата жена

на света!

— Да... мисля, че именно затова го плаши толкова. Прегърнала го и му

казала, че ако се нанесе тук, случилото се с баща ми ще остане в миналото.

Не съм съвсем сигурен какво точно от „случилото се с баща ми" е имала

предвид — сухо добави Гидеон. — Най-вероятно, когато Гейбриъл го

подкрепи в опита му да сложи ръка на Института.

— Не смятате, че е имала предвид най-скорошната случка? — Софи

отметна кичур коса, изплъзнал се изпод шапчицата й. — Със...

— Огромния червей? Не, колкото и да е странно, не мисля. Ала на брат

ми не му е в природата да очаква прошка. За каквото и да било. Той

разбира единствено от най-сурова дисциплина. Навярно си мисли, че

Шарлот се опитва да му погоди някакъв номер. Или че е луда. Завела го е в

стаята, където да се нанесе, но според мен всичко това го е уплашило.

Дойде, за да го обсъдим, но заспа. — Гидеон въздъхна и погледна към

младежа в леглото си със смесица от обич, раздразнение и тъга.

Сърцето на Софи се изпълни със съчувствие.

— Сестра ви... — започна тя.

— О, Татяна и за миг не би си помислила да остане тук. Избягала е при

семейство Блекторн, роднините на мъжа й, и толкова по-добре. Тя не е

глупачка — всъщност смята се за забележително умна — но е

самомнителна и суетна и двамата с брат ми не се обичат особено. А и той

не е спал от дни насам. Чакал е в онази проклета къща, без да може да

влезе в библиотеката, блъскайки по вратата, без да получи никакъв

отговор от татко...

— Искате да го защитите — отбеляза Софи.

— Естествено. Той е по-малкият ми брат.

Гидеон се приближи до леглото и докосна разрошената кестенява

коса на Гейбриъл. Другото момче се размърда и издаде неспокоен звук, но

не се събуди.

— Мислех, че отказва да ви прости, задето се опълчихте на баща си —

каза Софи. — Споменахте... че се боите от това. Че за него постъпката ви е

измяна към името Лайтууд.

— Мисля, че е започнал да се съмнява в добрата репутация на

фамилията ни. Точно както стана с мен в Мадрид.

Младежът се отдръпна от леглото, а Софи наклони глава на една

страна.

— Съжалявам — каза тя. — Съжалявам за баща ви. Каквото и да

говорят за него, каквото и да е сторил, той ви е отгледал.

Гидеон се обърна към нея.

— Но, Софи...

Девойката не поправи обръщението му.