Приятна вечер

В гласа му имаше нещо, което стресна Маги.

— Да не би нещо да не е в ред, скъпи?

— Стига си плямпала — каза Брейди, докато си лепеше мустака.

— Толкова се е запалил по мен, че всеки момент ще избухне в пламъци — Засмя се Маги. — Сега не е на смяна, нали?

— Не е.

— Можеш ли да му се обадиш?

Маги примигна.

— Имаш предвид сега?

— Разбира се, че имам предвид сега. Не се дръж като празноглава кукла.

— О, Лу защо си толкова раздразнен! — притесни се Маги. — Не зная дали ще мога да вляза във връзка с него. Имам телефонния му номер.

— Къде живее?

— Не ми е казал.

Брейди нервно пое въздух.

— Обади му се! — Той завърши лепенето на мустаците си и започна да състарява кожата на лицето си. — Сега внимавай. Отиваш при него, намираш го където и да е, и го чукаш до пълно оглупяване. Ясно ли е? Когато си го размекнала достатъчно, разбираш къде е сейфът на хотела.

Очите на Маги се разшириха.

— Това как ще стане, скъпи?

— Кажи му, че пациентът ти е голям ексцентрик. Че очаква да получи ценни бижута, които възнамерява да даде на дъщеря си. Иска да знае каква е охранителната система на хотела и мястото на сейфа. Ще иска да инспектира сейфа. Кажи му, че те е страх от него и не искаш да си изгубиш работата. Кажи, че ти създава огромни трудности. Разбираш ли ме?

Маги се замисли за няколко секунди. Брейди сякаш чуваше как цъка мозъкът й.

— Но, Лу, скъпи, не мога ли да му кажа всичко това утре сутринта, когато застъпи на смяна, без да спя с него?

— Не! Когато разбием сейфа, ченгетата ще почнат да задават въпроси. Не искам да бъдеш замесена в тази работа. Превин ще предпочете да си мълчи вместо да признае, че го е ударил на живот с теб.

Маги размисли по въпроса, след това се усмихна:

— Винаги съм знаела, че си ми умник, Лу.

Брейди посочи телефона.

— Обади му се.