Един от нас

Скоростта започна да спада, което означаваше, че движението се натоварва — хората си проверяваха пощата и пазаруваха по линията. Пътищата все още изглеждаха празни, но това се дължеше на факта, че обикновено включвам филтъра, който оставя видими само колите на моите познати.

Дек мрази Мрежата — никога не идва, ако не се налага. Казва, че не вярва на опосредствани изживявания. Попитах го от кое списание е изровил тази максима и той си призна, че е нещо, което бившата му приятелка обичала да казва. На мен пък много ми допада — харесвам усещането да ходя на разни места, без всъщност да ставам от стола, и да се придвижвам дотам само с щракване на едно копче. Но използвам Мрежата най-вече за да вляза в контакт с хора, които отказват да работят по нормалния начин — например с Куот, който не би извършил никаква сделка по телефона, защото му няма доверие, а това е голям проблем, когато нещо трябва да се свърши бързо.

Докато карах, умът ми работеше извънредно интензивно и се опитваше да разгадае значението на новата информация, която бях научил за човека, убит от Лаура. Основната теза беше ясна: имах още повече основания да върна спомена в паметта й, както и да го извадя от своята — при това веднага. Ако има макар и нещо, което да вбесява ченгетата, то е да очистиш един от техните. Едва ли щеше да има някакво значение, че не аз съм човекът, който е дръпнал спусъка, и подозирах, че ако ме спипат, едва ли ще изгарят от желание да затъват в метафизически усложнения.

Хубавото бе, че случаят нямаше да бъде лесен и че засега оставах в относителна безопасност. Ченгетата можеха да стигнат до мен единствено чрез Лаура, а нещо ми подсказваше, че връзката й с Хамънд не е била такава, че веднага да се изпречи пред очите им. Взетият назаем спомен за погледа му ми подсказваше, че е бил човек, който е умеел да пази тайни и че Лаура е една от тях. Неяснота имаше само по отношение на облечените в сиво приятелчета, които дойдоха накрая. Както казах и на Дек, те не ми приличаха на ченгета, а след като разбрах кой е бил Рей Хамънд, увереността ми се затвърди. Мислех така отчасти заради ерекцията им на местопроизшествието и отчасти заради нещо, свързано със самите тях. Не можеха да ме обвинят в нищо и затова от мен не се изискваха никакви действия, освен да не забравям за тях.