Градът на тайните

— Мъже! Научават за нашите работи още преди ние да сме разбрали за тях!

— Значи е вярно?

Тя кимва и отстъпва встрани, за да направи път на забързан мъж, понесъл табла с малки чашки над главата си. От подскачащите й нозе и блясъка в очите й разбирам, че е много по-щастлива от предстоящата си женитба, отколкото бях аз от моята.

— Е — продължавам, — ще ми кажеш ли кой е?

Паулина завърта чадърчето си, докато минаваме в друга алея, където се е насъбрала тълпа, аплодираща група улични артисти.

— О, Лаура, това е брак по любов! Нещо, което всички заслужаваме. Моля се и ти да намериш подобно щастие. Сигурна съм, че ще стане.

Придвижваме се напред през тълпата и виждаме един танцьор с камбанки по костюма да се извива така, сякаш се сплита на възел. Ритъмът на камбанките е омагьосващ и двете с приятелката ми се присъединяваме към останалите и започваме да пляскаме в такт. В края на тълпата през засмените лица виждам висок мъж с черна шапка, хвърляща сянка върху лицето му. Това лице е различно от останалите около нас. То сякаш гледа към нас, а не към танцьора.

Сръчквам Паулина и й го посочвам:

— Познаваш ли този човек? — Но непознатият си проправя път сред хората и изчезва.

— Къде? — пита ме тя.

— Един мъж с черна шапка. Гледаше ни.

Паулина се усмихва.

— Трябва да свикваш с това — съветва ме. — Когато една жена е така красива като теб, мъжете няма как да не я гледат.

Акробатичното изпълнение завършва и хората започват да хвърлят монети в пищно оцветената шапка, протегната от изпълнителя. Когато жената с червена рокля пред мен хвърля своите пари, аз изваждам монета от кадифената си кесия и правя същото.

— Благодаря, дами — покланя се артистът.

Младата жена в червено се обръща и очите й измерват Паулина от главата до петите. Тя смушква приятелката си и двете започват да се кискат зад отворените си ветрила.

Паулина ядосано въздъхва, после ме хваща за ръка и ме отвежда настрани.

— Не им обръщай внимание — измърморва.

— Познаваш ли онова момиче? — питам я, когато завиваме зад следващия ъгъл.

— Чичо ми работеше за баща й — обяснява Паулина. — Тя гледа отвисоко на семейството ми. Макар че няма да се държи с такова пренебрежение, когато се омъжа. Тогава никоя жена няма да може да ме гледа отвисоко. Дори властта на Сегретата няма да е достатъчна, за да ме повали.

Тялото ми се напряга. Усещам как кръвта се отдръпва от лицето ми. Преструвам се, че гледам към минаващата карета с надеждата, че Паулина няма да забележи.

— Сегретата? — Говоря с възможно най-спокоен тон, после страхливо премествам ръка зад гърба си, за да скрия малката превръзка от церемонията по посвещаването ми. Това е глупаво, разбира се. Приятелката ми не би могла да знае.

— Това е едно от имената, които използват — обяснява Паулина. — Някои ги наричат Обществото на тайните, или Тайнствените жени. Предполагам, че глупавите имена са част от триковете за привличане.