Градът на тайните
- Автор: Гулд Саша
- Серия: Cross My Heart #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640225
- Переводчик: Мария Чайлд
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Градът на тайните». Краткое содержание книги:
Въпросът е на каква цена. Защото една тайна може да пореже по-дълбоко от което и да е острие!
— Ела. Тръгваме си.
Карина се освобождава от хватката му и вместо това сама хваща съпруга си за ръка. Докато той почти я влачи по пътеката, тя ми вика през рамо:
— Ще се видим скоро, много скоро.
— Довиждане! — отговарям. Но тя и Рафаело вече са излезли през портата.
Връщам се обратно в къщата. Хладината във фоайето ми се струва смразяваща, а мракът вътре ме кара да се чувствам като ослепяла след топлината на яркото слънце.
Баща ми седи в библиотеката, прегърбен и отчаян. Опрял е лакти върху бюрото и прокарва пръсти през провисналата си коса.
— Татко, добре ли сте? Какво стана?
Той започва да говори, но известно време не съм сигурна, че дори осъзнава, че съм там.
— Първо Винченцо, а сега и тази змия, Рафаело… Да не би да има някакъв заговор да бъда държан настрана от залите на властта? — той вдига поглед нагоре и ми махва пренебрежително с ръка, все едно съм някаква муха, която го дразни. — Както и да е, това не те засяга.
— Но аз си мислех, че двамата с Рафаело сте приятели.
Баща ми се смее кратко и безрадостно.
— Лаура, във Венеция няма приятелства. Остави ме сам.
Деветнадесета глава
Баща ми кръстосва из къщата цяла сутрин, ботушите му проскърцват и тропат по пода. Храня се сама, а на него му сервират в библиотеката. Надниквам вътре, за да проверя дали не иска нещо, и го заварвам да пише писмо. На бюрото му вече има цяла купчина, готови и запечатани с червен восък. Татко ме кара да извикам Бианка и й подава писмата, които трябва да разнесе из града.
— Аз да не съм разносвач на писма — мърмори недоволно тя, докато минава покрай мен на излизане.
Баща ми ме издебва в салона, където продължавам да чета сборника с любовна поезия на майка ми.
— Така — казва той. — Ето какво ще се случи сега. Ще трябва да се опознаеш с Паулина.
— Вече я познавам, татко.
— Ще я опознаеш още по-добре. Ако изляза прав, а аз имам нюх за тези неща, тя скоро ще се омъжи във влиятелно семейство. Един господ знае как, след като чичо й, който я издържа, е малоумник. Разбираш ли колко е важно за нас да заздравим подобни връзки, особено сега?
— Да, татко.
— Добре. Уредих да се срещнеш с нея днес следобед. На Пиаца дела Анджела.
Звучи така, сякаш става дума за делова среща, но мисълта, че отново ще видя Паулина и ще се измъкна от тягостната атмосфера в палацото, ми е добре дошла. Имам много да й разказвам.
Оставям книгата и го целувам по загрубялата буза.
— Благодаря, татко.
Той ме гледа втренчено, изглежда изненадан от жеста ми.
— Добре — казва накрая. — Не ме разочаровай.
— Света дево! Не можеш ли да стоиш мирно? — роптае Фаустина, докато залита в клатушкащата се гондола. Двамата с гондолиера я хващаме за ръцете, помагаме й да седне. Тя оправя полата си и се оглежда наоколо, очите й блестят върху доброто старо лице. — Какво удоволствие е да си по каналите в днешно време.
Водата гъмжи от гондоли и малки платноходки. По алеите и мостовете се движат хора на тълпи, бъбрят като натруфени птици. Нашият гондолиер наглася брезентова тента над главите ни, после потапя веслото във водата и с лекота оттласква гондолата от брега.
Слънцето се усмихва на света отдолу, подобно на застрашителен съперник, но на мен ми е хладно под тентата. Потапям пръсти във водата, докато гондолиерът ни проправя път към югозападната част на брега. Друг лодкар го предизвиква да се състезават и нашият ни се усмихва.
— Онзи човек поставя под съмнение моите способности. Ако изгубя, ще пътувате безплатно.
Съгласявам се, преди Фаустина да е успяла да възрази, и състезанието започва. Гондолиерът вдига и потапя веслото във водата с плавни отмерени движения, лодката ни пори канала. Въпреки че ни пръскат капки вода, ние изпреварваме другата гондола и дори Фаустина се киска зад ветрилото си като младо момиче.
Гондолиерът спира до един страничен канал и ни помага да слезем. Плащам му и добавям бакшиш заради постигнатия успех. Оттам тръгваме към Пиаца дела Анжела. Площадът е заобиколен от високи порутени розови къщи и е пълен с търговци на плодове и захаросани бадеми. Мъже и жени се разхождат под слънцето, черпят се и се смеят. Точно по средата, въртяща чадърчето си в ръка, виждам Паулина. Къдравата й черна коса се спуска на вълни по гърба й. Синята й рокля е със стегнат корсет, а полата й е широка и проблясва в бледожълто.