Светлината, която изгубихме

— Ще се върнеш ли скоро в Ню Йорк? — попитах.

— Най-вероятно това лято — каза. — От „Асошиейтед прес" ми дадоха седмица отпуск и смятам да я прекарам с мама. После идва лятната ваканция. Мислех тогава да си дойда. Всички ужасно ми липсват. Ти най-много.

Щеше ми се да попитам дали няма да се върнеш окончателно. Дали толкова ти е домъчняло за всички, че да се откажеш от идеята да живееш в Ирак. Дали чак толкова ти липсвам. Но не те попитах.

— И ти ми липсваш, Гейб — казах вместо това.

В този момент до моята офис кабинка изникна Фил.

— Луси, имаш ли записки от вчерашната среща за бюджета? — попита той.

Кимнах утвърдително на Фил и ти казах, че трябва да затварям. Ти обеща скоро пак да звъннеш, а аз отговорих, че би било чудесно и че тогава ще поговорим по-дълго.

Но ти така и не се обади — чак до последния ден от престоя при майка ти, когато набързо ми писа по мейла, че вече си по-добре и нямаш търпение да се върнеш в Багдад. В този момент цялата тревога за теб, загрижеността, която усетих, като ти чух гласа — всичко прерасна в гняв. Как можа да се обадиш и да събудиш старите чувства, щом изобщо не си имал намерение да доведеш нещата докрай? Не беше честно, Гейб! Заради онова, което направи и което поиска от мен — ако бях рефер, ако животът беше вид спорт — щях да се изправя и да извикам: „Фал!" или „Повтори!", като едно време на летните лагери. Но в реалния живот няма рефери, нито повторения.

Същата вечер се нахвърлих да целувам Дарън още по-страстно.

НО НЕ МОЖЕХ ДА ТЕ ИЗБИЯ ОТ ГЛАВАТА СИ — продължавах да мисля как си пострадал при опитите да докажеш на всички хора по света колко си приличаме заради надеждата, че има начин да надделеем над насилието.

В това би трябвало да се съдържа някакво послание. Мъдрост, която бих могла да предам на следващото поколение. Исках да превърна тази ужасна случка в нещо полезно, някак да продължа твоята мисия.

Няколко седмици по-късно предложих сюжет за новия епизод на „Иска се цяла галактика". Историята беше за Рок-си, сива извънземна, която отива на друга планета да прави снимки за нейната „Книга за грижата" — тънка брошура, която беше съставила в един от предишните епизоди с намерение да я раздава на приятели и съседи. Но като пристига и започва да прави снимки, част от жителите на чуждата планета не проумяват смисъла на нейното занимание и защо й е да ги снима. Затова вземат, че я набиват. Около сюжета на този епизод в офиса се разрази бурен дебат, но насилието над деца от деца в този момент беше на дневен ред, затова Фил одобри идеята.

Не зная дали си прочел някой от отзивите, но това и до днес си остава най-коментираният епизод в историята на шоуто „Иска се цяла галактика". За първи път в анимационен детски сериал по телевизията беше показано физическо насилие. Това се обсъждаше в интернет, учените глави говореха за него по новините. Рейтингът на шоуто се вдигна и това ни даде кураж да се захванем и с други нелицеприятни теми. Този епизод тласна „Иска се цяла галактика" в съвсем различна посока. И ми спечели поредното повишение.