Светлината, която изгубихме

— „И той небето ти ще озвезди/ така, че всичко живо ще се влюби/ във тебе, дивна нощ, и ще престане/ да тачи заслепяващото слънце!"[25]— изрецитирах, като видях какво си направил.

Твоят отговор бе да обвиеш ръце около мен.

— Боже, колко те обичам! — възкликна.

— И аз толкова — отвърнах. Ти ме зацелува по темето, докато разглеждах наоколо.

Разместил беше мебелите, така че в средата на студиото ни да се отвори място за голямото одеяло за пикник. В единия му ъгъл се мъдреше чиния сандвичи със запечено сирене и трюфели, в другия имаше бутилка шампанско в малка кофа, пълна с лед. Докато си свалях палтото, ти пусна албум с мелодии по сонетите на Шекспир.

— Божичко, Гейб — възкликнах, докато провесвах палтото си в дрешника. Всичко, направено от теб, направо ме смая, но и ме накара да се почувствам някак недостойна. Аз самата не бях подготвила нищо подобно за нашия Свети Валентин.

— Предположих, че ще е твърде студено за пикник под звездите, затова доведох звездите при нас. Шекспировите звезди.

Целунах те страстно, после изхлузих обувките с високи токчета и се настаних до теб върху одеялото.

— Това беше най-доброто, което ми хрумна, за да го отпразнуваме — каза, докато си вземаше от триъгълните сандвичи със запечено сирене. — Гладна ли си? — попита.

Кимнах, ти ми подаде сандвича и аз отхапах. После и ти отхапа от него.

След като сдъвках и преглътнах хапката, вдигнах поглед към теб.

— Моят подарък изобщо не е толкова… екстравагантен — казах. После прекосих студиото и измъкнах един пакет изпод моята страна на леглото. Вътре имаше кашмирен шал, който изплетох за месец по време на обедните почивки в работата — в същия син цвят като очите ти.

— Щастлив Свети Валентин — пожелах ти и ти го подадох. Ти го отвори и лицето ти се озари от усмивка.

— Сама ли го изплете? — попита. Кимнах, леко окуражена.

— Толкова е мек! — Уви го около врата си и остана така цяла вечер. — Направо се влюбих в него! — каза. — Почти толкова силно, колкото съм влюбен в теб.

Видях да го прибираш, когато тръгна за Ирак. Носиш ли го там? Напомня ли ти за мен? Или, ако сега се върна в твоя апартамент, ще го открия натикан на дъното на някой кашон?

ПРЕЗ 2005 Г. СВЕТИ ВАЛЕНТИН СЕ ПАДАШЕ близо две седмици след сватбата на Джейсън и Ванеса. Дарън не беше от хората, които биха организирали внимателно планиран романтичен пикник за Свети Валентин като теб, но пък беше сладък и щедър и аз знаех, че ще измисли нещо да го отпразнуваме. Обаче не бях много сигурна дали го искам. Питах се не е ли редно да скъсам с него, щом не мога да отвърна на силното му чувство към мен.

Звъннах на Кейт и й казах за колебанията си.

— Просто не е същото като с Гейб — казах. Чух я как си поема дълбоко дъх.

— Трябва да си честна с него — отвърна. — Защото според мен е отговорил сериозно на чичо ти на сватбата на Джейсън.

— Знам — казах. — Затова постоянно го мисля. И защото все пак наближава Свети Валентин.