Аз съм пратеникът
- Автор: Зузак Маркус
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 9789546410276
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пратеникът». Краткое содержание книги:
Това е.
Глупостта в най-чистата й форма.
- О, Ед... - Одри извръща поглед. - О, Ед...
Краката ни висят от верандата.
Гледам в тях, в крачолите на Одри.
Седим и мълчим.
Одри и аз.
И неловкостта.
Притисната между нас.
- Ти си най-добрият ми приятел, Ед - казва тя след малко.
- Знам.
Тези думи могат да убият един мъж.
Без пистолет.
Без куршуми.
Достатъчни са думите и едно момиче.
Продължаваме да седим на верандата. Гледам в краката и скута на Одри. Да можех да се свия там и да заспя! Това е едва началото на всичко, а вече съм омаломощен.
Време е за решение.
Трябва да се стегна.
5.♣ Таксита, проститутки и Алис ♣
Вечер е и карам из града. В далечината сградите закриват залеза. Нощта е тиха, само за размисъл.
Най-интересният клиент, когото качвам, е жена с вид на проститутка, която сяда отпред. Тялото й е мускулесто, тренирано. Косата й се вее към мен. Има красива уста, но зъбите й са грозни. Думите й са руси и захаросани. Всяко изречение завършва с някакво лигаво обръщение.
- Защо си такъв угрижен, миличък?
- Никога не съм идвала насам, сладурче.
В разрез със стереотипите гримът й е лек и изискан. Не дъвче дъвка. Облечена е с високи до коленете ботуши, бяло поло, което очертава приятно формите й, и тъмен елек. Гледай си пътя, Ед.
- Миличък...
Обръщам се към нея.
- Запомни ли къде отиваме, душичко?
Прокашлям се.
- В "Кий Гранд”, нали така?
- Точно така. Трябва да съм там в десет, съкровище.
- Няма проблем.
Поглеждам я със симпатия. Обичам такива клиенти.
Когато стигаме на мястото, апаратът показва единайсет шейсет и пет, но тя ми дава петнайсет и ми казва да задържа рестото. Вече навън, се навежда през прозореца.
- Сладък си.
Усмихвам се.
- Благодаря.
- За бакшиша или за комплимента?
- И за двете.
Тя дори протяга ръка и казва:
- Казвам се Алис.
Поемам ръката й и я стисвам.
- Иначе ми викат Шеба, но ти можеш да ми казваш Алис, миличък.
- Добре.
- А ти си?
Пускам неохотно ръката й и отговарям. Няма как да не е видяла табелката с името ми на таблото.
- Ед. Ед Кенеди.
Тя ме удостоява с едно последно "миличък”:
- Благодаря за возенето, Ед, И не се тормози толкова. Радвай се ма живота, миличък.
- Няма проблем.
Когато си тръгва, за миг си представям как се обръща и казва:
- Можеш ли да дойдеш сутринта да ме вземеш, Ед?
Но тя не го прави.
Отива си.
Алис не живее вече тукЩ
Седя сам в таксито и я проследявам с поглед до входа на хотела. Отзад сърдито
изревава клаксон и някакъв мъж се провиква от прозореца на колата си:
- Айде, пръждосвай се, бе, бакшиш!
Прав е. Никаква полза от нас.
Докато карам през нощта, си представям как Алис се превръща в Шеба. Чувам гласа й и улавям мириса му в приглушената светлина на хотелската стая с изглед към пристанището на Сидни залив.
- Така добре ли е, миличък?
- О, съкровище...
- Да, слънчице, точно така, продължавай!
Виждам се под нея. В нейна власт. Любя се с нея. Усещам я. Познавам я.
Вкусвам устните й с дъх на шампанско.
Не забелязвам грозните зъби.
Просто затварям очи и поемам вкуса й.
Докосвам голата й кожа.
Полото е на пода.
Елекът до него.
Ботушите са забравени на пирамидка до вратата.
Усещам се в нея.
- О! - изстенва тя, останала без дъх. - О, Ед...
- Червено! - изкрещява клиентът от задната седалка. Натискам светкавично спирачката. - Какви ги вършиш, човече?
- Съжалявам.
Поемам си дълбоко дъх.
Хубаво е да забравя за малко асото спатия и Одри, но сега пак съм в реалността. Г ласът на човека отзад ми връща паметта.
- Вече е зелено, братле.
- Благодаря.
Потеглям.
6.♣ Камъните ♣
Прибирам се.
Влизам в града с първите слънчеви лъчи. Улиците са пусти. Насочвам се към гаража на "Свободни таксита”.
Както винаги вървя пеш до моята съборетина.
Портиер е щастлив да ме види.
Пием си задължителното кафе заедно. Аз изваждам картата от чекмеджето. Гледам я и се опитвам да уловя някой нов проблясък, да я сваря неподготвена и да я накарам да ми разкрие тайните си.