Тревожна кръв [bg]

Благодариха на Глория за отделеното време и за откровеността ѝ. След като се сбогуваха с нея, Страйк и Робин останаха да седят на партньорското бюро, всеки потънал в мислите си, докато Страйк не предложи на Робин от сухите нудъли, които държеше за похапване в офиса. Тя отказа и вместо това без ентусиазъм извади от чантата си пликче със смесени ядки и го отвори. След като Страйк сипа гореща вода в съдчето с нудълите, върна се на бюрото си и ги разбърка с вилица.

– Умелото и безследно укриване е това, което ме тормози – каза той, като отново седна на мястото си. – Извършителят е или изключително умен, или човек с голям късмет. Крийд най-добре приляга в картинката, а Лука Ричи плътно го следва на второ място.

– Само дето няма как да е бил Лука. Той има алиби: Глория.

– Но както отбеляза тя, обкръжението му е имало опит в това да накара хора да изчезнат. При това, ако Марго е отвлечена от улицата, какви са шансовете да е свършено от сам човек? Дори Крийд е имал неволни съучастници. Успаната хазайка, която му е предоставила безопасен сутерен, ателието за химическо чистене, снабдило го с ван в онзи ден, и...

– Недей – прекъсна го рязко Робин.

– За какво говориш?

– Не обвинявай тях.

– Аз не ги обвинявам, само...

– С Макс говорихме на тази тема – каза Робин. – За начина, по който хората, обикновено жените, биват обвинявани, че не са разбрали, че не са видели... При такава презумпция всеки е виновен. Хората го правят до един.

– Мислиш ли? – попита Страйк с пълна уста.

– Да – отсече Робин. – Всички проявяваме тенденция да правим обобщения на базата на предишен опит. Ето, виж Вайълет Купър. Мислела си е, че добре познава Крийд, защото е срещала няколко мъже, които са се държали като него, по времето на работата ѝ в театъра.

– Мъже, които не са пускали никого в сутеренните си апартаменти, защото са варели черепи там?

– Знаеш какво имам предвид, Страйк – отказа да приеме шегата Робин. – Кротки, наглед добродушни, леко женствени. Крийд е обичал да се замята с нейната боа от пера, преструвал се е, че харесва кабаретна музика, и тя го е възприела като гей. Но ако единственият гей, срещан от нея, беше Макс, моят съквартирант...

– Той е гей, така ли? – попита Страйк, чиито спомени за Макс бяха твърде мъгляви.

– Да, но няма никаква склонност към женски дрехи и мрази мюзикъли. От друга страна, ако бе общувала с някои от хетеросексуалните приятели на Матю от ръгби клуба, дето умираха да си пъхнат портокали под фланелките и да се фръцкат, като нищо можеше да си извади други изводи, нали така?

– Няма спор – отвърна Страйк, докато дъвчеше нудълите. – А и честно казано, повечето хора не познават серийни убийци.