Тревожна кръв [bg]

Знам, че няма как лично да я е похитил, защото се срещнах с него на Сейнт Джонс Стрийт няма и пет минути, след като напуснах медицинската служба. Не е бил и баща му, по това време беше денонощно в болницата с брат му Марко. Но Лука имаше приятели и братовчеди.

Нямаше как да го кажа пред полицията. Лука беше престанал да се преструва, че се шегува, когато заплашваше баба и дядо. Все пак го попитах дали той стои зад всичко това. Тревогата ме съсипваше, трябваше да му задам въпроса. Той много се ядоса, нарече ме с обидни имена… тъпа кучка, неща от този род. Разбира се, отвърна, че не е той. Но ми беше разправял истории как баща му е „накарвал хора да изчезват“, тъй че нямаше как да съм сигурна...

– Вие имахте ли причина да подозирате, че той е знаел за... – Робин се поколеба. – За случилото се в „Брайд Стрийт“?

– Напълно сигурна съм, че той никога не узна – отвърна Глория. – Марго беше твърде съобразителна, че да му го позволи. Набави перуки, използва своето име, снабди ме с убедително обяснение защо не мога да правя секс с него известно време... Благодарение на нея ми се размина. Не, не вярвам някога да е разбрал. Затова в най-добрите си моменти си мислех, че той не е имал достатъчно силни основания...

Вратата зад Глория се отвори и влезе хубав мъж с орлов нос и побеляла коса, с раирана риза и джинси, понесъл бутилка червено вино. В стаята го последва едра германска овчарка, размахала опашка.

– Простете, че ви... – усмихна се той към Страйк и Робин на екрана. – Comment dit-on ‘interrompre’?[5] – попита жена си.

– Прекъсвам – каза тя.

– Oui. Простете, че ви прекъсвам.

Той напълни чашата на жена си, подаде ѝ я, потупа я по рамото и отново излезе, като повика и кучето.

– Viens, Obelix![6]

Когато мъжът и кучето излязоха, Глория се засмя леко и обясни:

– Това беше Юго.

– Колко дълго останахте в медицинската служба „Сейнт Джон“ след изчезването на Марго? – попита Страйк, макар да знаеше отговора.

– Шест-седем месеца, струва ми се – отговори Глория. – Достатъчно дълго, че да видя новия полицай, който пое случая. Всички бяхме доволни, защото първият... Талбът беше, нали?... се държеше твърде странно. Буквално изтормози Уилма и Джанис. Уилма физически се поболя. И без това не ѝ беше лек животът.

– Значи, според вас не е пиела? – попита Робин.

– Да е пиела? Това Дороти го дрънкаше от злоба – поклати глава Глория. – Дороти се опитваше да припише кражбите на Уилма. Чухте ли за тях?

Страйк и Робин кимнаха.

– Когато не можа да докаже, че Уилма взема пари от чантите на хората, пусна слух, че пие, и горката жена напусна. Вероятно се е радвала да се махне, но все пак губеше заплата, нали така? Аз самата исках да напусна – сподели Глория, – но бях като парализирана. Имах странното усещане, че ако остана там, светът ще си дойде на мястото. Марго щеше да се върне. Чак след изчезването ѝ осъзнах... какво беше тя за мен...