Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Тоширо неспокойно крачеше по каменната тераса покрай външната стена и оглеждаше небето за следващия гълъб. Тъй като пощенските гълъби пристигаха често и от всички части на Ни-Исан, надеждите му най-напред нараснаха, след това спаднаха — пристигащите птици не донесоха новината, която можеше да се отрази благоприятно или катастрофално върху кариерата му.
Положението беше станало критично. Той беше обвинил в предателство двама благородници, най-мощните феодали на страната, беше обвинил втория близък съюзник на То-Йота в нелоялност и в заговор с първия и беше обвинил зетя на шогуна в изневяра и интимни връзки с дълго куче. Ако не успееше да докаже всичките тези твърдения, щеше — ако използваше фраза от древния език на Июни-стейса — много да загази.
Шест мъчителни дни след съобщението за заминаването на Яма-Шита за Варимаса-поро по северния път един пощенски гълъб най-после разпери криле по своя път на запад и донесе светлина в тунела на Тоширо. Съобщението дойде от Пи-саба. Покрита носилка с някоя си Йоко Ми-Шима била записана в конвой, пътуващ по Големия източен път. Волска каруца била резервирана за две виетнамки прислужнички. Таксата за превоза била платена от търговец, свързан с брак с фамилия Ко-Ника. Посоченото местоназначение било Фири, но със същия конвой пътували две дълги кучета за Херън Пул и Мара-бара.
Шогунът подаде малкото листче оризова хартия на Тоширо без коментар и загледа с безстрастно изражение как очите на неговия пратеник жадно поглъщат почти микроскопичния текст.
Тоширо беше обзет от непреодолимо облекчение. Още не беше вън от опасност, но чувстваше, че всичко започва да си отива на мястото.
— Какво мислиш?
— Мисля, че ги хванахме, господарю. — От устните му излезе неискрен смях. — Можете ли да си представите… Искам да кажа, използването на същото име и в двете посоки? Невероятно…
— Тъй… сега какво?
— Трябва да я хванем заедно с двете прислужници, докато конвоят минава през владението на Се-Ико. Както разбирам, вие го смятате за, хм… неутрален!
— Не съвсем. Ако почне нещо, Се-Ико ще чака да види накъде ще тръгне работата, след това ще застане на страната на Яма-Шита.
— Тогава това е най-доброто място. Ще е по-безопасно, след като минат на територията на Мицу-Биши, но те са един от стълбовете на шогуната. Работата ще прилича на нагласена.
— Вярно. А как ти се струва следното? Да ги отвлечем от конвоя, докато минават през територията на Се-Ико, да ги държим една нощ, след това да пресечем границата и да ги пуснем от другата страна. По този начин ще можем да дадем всякакъв юридически отговор, какъвто се окаже необходим.
— С каква цел?
— Скъпи Тоширо, ние не можем да позволим такова беззаконие да остане ненаказано. Аз ще поискам Мицу-Биши да събере тридесет или повече престъпници, облечени като ронини, да им отрежат главите, да ги показват по пътя и ще кажем, че неговите хора са хванали виновниците. Преди някой да може да ги разпита, разбира се.
— Кой ще нападне конвоя?
— Много надеждна група, водена от Нобуро Нака-Джима. Истински професионалист.
— Мога ли да попитам, господарю, той знае ли какво го очаква?
— Още не. Ще уредя среща. Най-удобното място е пощенската станция в Мидири-тана. На юг от Ари-саба. Ти ще трябва да се дегизираш, разбира се. Йеясу ще ти даде фалшиви документи и ще ти обясни всички подробности.
Неприятно изненадан, Тоширо отваряше и затваряше уста като шаран на сухо.
— Н-но…
— Да, знам какво ще кажеш, но реших, че е по-добре да не участват много хора. Затова искам ти лично да ръководиш операцията. В края на краищата тя е твоя. И ако нещо се обърка, ще знам кого да обвиня.
— Н-но, господарю. Ари-саба е…
— Да, далече е — каза Йоритомо. — Затова по-добре тръгвай.
Тоширо допря чело до горното стъпало на верандата, стана, направи според изискването няколко крачки заднишком по пътеката, после се обърна и бързо се отдалечи.
Йоритомо гледа подир него, докато не изчезна зад добре поддържаните храсти. Знаеше, че след като пратеникът възстанови хладнокръвието си, ще изпълни тази задача с обичайната си енергичност и старание. Предположението му за странстващата куртизанка Йоко Ми-Шима вероятно беше правилно. Тоширо имаше нюх за такъв вид ситуации. Въпреки това успехът не беше гарантиран. Рискът беше голям, но си заслужаваше. Ако пратеникът се окажеше прав, Яма-Шита и неговите приятели щяха да бъдат компрометирани сериозно, може би дори фатално, и неговият зет Накане То-Шиба, генералният консул, когото никога не беше обичал особено, щеше да си получи заслуженото.