Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Червените превръзки сложиха един сандък със стъпалца, самураят се качи на него, огледа коленичилите, след което се обърна към тях на бейсик:
— Сега вие ИЗПРА-ВЯ! КЛЯ-КА!
Всички се надигнаха. Повечето бяха навели очи, забили бради в гърдите си. Онези, които не го направиха, получиха пръчка по врата.
— О-неси с бару лента ръка излезе на-пред!
Бару? Джоди и Келсо се спогледаха колебливо, после скочиха на крака, защото няколко бели превръзки тръгнаха към тях с вдигнати пръчки, изтичаха напред и коленичиха пред самурая, както им беше наредено.
— Кой знае как ле-ти с ма-ши-на в небе диг-не дяс-на ръ-ка.
Келсо вдигна стиснат юмрук. Със свито сърце Джоди направи същото. Подобна процедура се използваше по време на обучението във Федерацията за набиране на „доброволци“ за почистване на тоалетни.
Самураят премина на японски и даде поредица инструкции на подчинените си. Те вдигнаха Джоди и Келсо и ги поведоха нанякъде.
Джоди изруга наум. „О, Дейв, глупак такъв! Как ти хрумна да кажеш на динките, че си летец! И да убедиш и мен да направя същото! Никога нямаше да разберат, ако не си беше отворил голямата уста. Каква глупост да…“
Червените превръзки ги прекараха по объркващ лабиринт от алеи, някои осветени от фенери, други съвсем тъмни. Спряха пред една солидна врата, отключиха я и ги наблъскаха вътре с ритници. Те паднаха по очи върху куп слама. Вратата се затвори с трясък. Ключът се превъртя в ключалката и бравата изщрака.
Джоди и Келсо седнаха до стената. Лаещите гласове навън затихнаха. Беше много тъмно, за да се виждат, но тя можеше ясно да чуе как Келсо преглъща, за да възстанови дишането си. Когато най-сетне спря, Джоди чу как бие собственото й сърце.
— Поне сме все още цели — промърмори тя.
— За момента — изръмжа Келсо. — Твоят шибан Брикман… — Той плю в тъмнината. — Ако не се беше върнала за него, сега нямаше да сме тук! Бях луд да се оставя да ме придумаш…
Познат рефрен.
— Не бяхме само ти и аз, Дейв.
— Адски вярно! Набута в това и медицинската шапка и Джинкс!
— Престани. Много други момчета също бяха хванати… а бяха на мили от нас.
— Да, сега и ние можехме да сме на мили! Ако бяхме останали с Малоун, може би все още щяхме да сме на свобода! А ние се набутахме право в ръцете им! Кристо! Шибаният Брикман чакаше да срещне тези полухора! — Той се засмя горчиво. — Чувал съм за хора да тичат подир жена, но, ей богу, никога не съм мислил, че ще доживея да видя истински летец да хлътне така!
— Знам — уморено каза Джоди. — Питах го за това. Той каза, че всичко е в името на добра кауза.
— Ха! Този твой приятел…
— Дейв, колко пъти трябва да ти казвам? Той не ми е приятел.
— Така казваш ти. Но ако пътищата ни някога се пресекат отново, кълна се, че ще го пречукам този женкар.
— Надявам се това скоро да стане, Дейв, наистина се надявам. — Джоди се зарови в сламата. „Може би тогава ще престанеш да хленчиш…“
Един пощенски гълъб кацна в гълъбарника на върха на западната кула на шогунския дворец в Йедо и донесе новината за пристигането на Яма-Шита в Кари-варан. Втори потвърди влизането на кораба в пристанището на Пи-саба; трети съобщи за тръгването му за Варимаса-поро. Никой не спомена за някаква необичайна дейност. В написаното с таен код трето писмо се съобщаваше, че две дълги кучета са изпратени със сухопътен конвой до Мин-Орота — един червенокос мъж и една жена — с лице и врат, обезобразени от розов белег. Не се споменаваше за тайнствената Йоко Ми-Шима или някой друг неидентифициран пътник.