Сборник "Войните на Амтрак"

Или щеше да загине…

Откакто бе завършил Военновъздушната академия под пясъците на Ню Мексико миналия април, Стив беше видял и чул достатъчно, за да се убеди, че животът му се определя от сили, които нито той, нито Федерацията могат да контролират. Според Мистър Сноу той беше роден под сянката на Талисмана, Тройнонадарения, всепобеждаващия герой, който според мютското пророчество щеше да дойде на света като спасител на Плейнфолк. Федерацията не вярваше в пророчеството; мютите вярваха. За тях пътят вече беше начертан. Колелото бе завъртяно. Федерацията също имаше своя мечта за бъдещето, но трекерите използваха компютърно моделиране, за да я постигнат. Мютите вярваха в невидими същества; трекерите вярваха в себе си, в системата. За тях физическият свят имаше крайни размери и свойства, които можеха да се определят количествено, потенциални източници, които можеха да се експлоатират. За мютите светът на природата беше като градина с врата, зад която лежеше земя, забулена от огромен облак, предлагаща непрекъснато променящи се перспективи за несравним разкош: покрити със сняг планински върхове с пенливи потоци, долини, обрасли с дървета, натежали от плод, земя, покрита с висока дъхава трева, равнини, пълни с дивеч. Техният космос се простираше отвъд тавана на звездите, отвъд времето и пространството, в едно неизмеримо духовно царство. Трекерите можеше да са съгласни, че земният живот е като искра от огън — светва за миг, докато се издига към небето, за да бъде угасена в следващия миг; но мютите вярваха, че искрите непрекъснато се прераждат в издигащите се пламъци. Раждане, смърт, прераждане — цикълът беше безкраен: океанът на живота в края на реката на времето се въртеше около вечното слънце, чието огнено сияние беше сърцето на всичко живо.