Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Трудно изпълнима задача.
— Вярно, господарю. Но не смятам, че е извън възможностите на шогуната. Нашите основни агенти могат да бъдат предупредени с пощенски гълъби.
— Добре. Нека предположим, че направим всичко това и намерим, че някоя щедра душа е платила транспортните разноски за някоя си „Йоко Ми-Шима“, да речем. После какво?
— Някъде между Пи-саба и Бо-сона конвоят ще има нещастието да е причакан от мародери и… — Тоширо разпери ръце — дамата ще бъде отвлечена. Жалко е, но дори под вашето твърдо управление съществува известна престъпност.
Очите на Йоритомо станаха стоманени.
— Разбираш ли какво искаш?
— Да, господарю. Хората са изложени на смъртна опасност. Но онези, които ще изгубят живота си, ще умрат в служба на шогуна.
— А ако се окаже, че грешиш относно тази жена?
Тоширо покорно наведе глава.
— Тогава несъмнено аз също ще имам честта да направя такава жертва…
— Приемам предложението ти — каза Йоритомо. — Но нека приемем, че си прав. Какво следва след това?
— Нищо, господарю. След като имаме доказателство, че е дълго куче, незабавно вземаме мерки да бъде върната и пусната да продължи предишната си дейност.
Йоритомо се намръщи.
— Почакай малко. Няма ли да я разпиташ?
— Не, господарю. Това ще е фатално. Предполагам, че, хм… ако бъдат хванати, нарушителите на закона няма да признаят, че са били наети от вас.
— Няма възможност…
— Тогава ще стане. Всички знаят, че разюздани банди ронини често нападат конвои с цел грабеж и понякога отвличат високопоставени пътници, за да искат откуп. В този случай те ще решат, че плячката им няма стойност, и ще я пуснат.
— Продължавай…
— И когато дамата бъде върната на предишния й собственик и неговите покровители, те ще я питат какво се е случило и тя ще им каже малкото, което може. А тъй като те всички са участници в измама… и в по-голям заговор… ще бъдат подозрителни към истинския мотив на отвличането. И няма да се доволни от нейната история. Дори могат да не повярват. И ще започнат да търсят доказателство, което сочи към вас, но ако ние не й задаваме никакви въпроси, няма да имат нищо, за което да се заловят. Ще се чудят дали не са разкрити и какво знаете вие, кой ги е издал и… дали приятелката на генералния консул не е на наша страна.
— Харесва ми този план — каза Йоритомо. — Действай.
— Хм… аз ли, господарю? — Тоширо не можа да скрие объркването си. — Този вид операция не е от моята компетенция. Ударът на конвоя вероятно трябва да се извърши на територията на владението на Се-Ико. Това не е моя територия. И освен това аз нямам пълномощие.
— Вече имаш.
Тоширо се поклони и се опита гласът му да прозвучи искрено.
— За мен е чест, господарю. Но ви моля да преразгледате решението си. Вече е известно, че аз съм вашите очи и уши в земите на господаря Мин-Орота. Ако, поради някакъв малшанс, той и неговите хора научат за моето участие в отвличането на дългото куче, това…
— … ще провали цялата операция… Да, добре, за това ще говорим по-късно.
Трите кораба хвърлиха котва в Кари-варан малко преди да преминат през системата от канали на Пи-саба. Докато товареха стоки и разтоварваха известна част от товара, Яма-Шита беше поканен на брега на пищен прием, даван от членовете на фамилията Ко-Ника. По време на храненето един старши лейтенант на отсъстващия феодал съобщи на Яма-Шита, че агенти на шогуна проявяват по-голям от обичайния интерес към движението на стоки и хора на и от доковете.
Яма-Шита му благодари и когато корабите продължиха по пътя, промени плановете си.
Повечето шпиони, работещи за бакуфу, бяха използвани от събирачите на данъци за шогуна; тяхната задача беше да контролират обема на търговията, кой какво и на кого продава и в чии джобове влизат парите, така че огромните държавни нужди да могат да бъдат посрещани два пъти годишно. Но човек никога не може да не пропусне нещо. Имаше други правителствени агенти, които следяха други неща. Яма-Шита беше получил сведение, че пратеникът на шогуна от къщата на Мин-Орота души около Ба-сатана и новопостроения Херън Пул в Мара-бара. Възможно ли бе нещо от онова, което се кроеше в къщата на генералния консул на езерото, да е достигнало до носа на неуморния копой? Само времето щеше да покаже. Междувременно той и Мин-Орота трябваше да направят всичко, което могат, за да се разграничат в обществения и частен живот от То-Шиба и неговата космата уличница.