Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Торанага удари с юмрук по пода.
— Нага-сан, доведи веднага Бунтаро-сан, Ябу-сан и Оми-сан.
Те пристигнаха много бързо. Торанага им прочете писмото.
— Трябва да прекратим всички учения. Изпратете мускетния полк — всички до един, в планините. Точно сега не бива да допускаме врагът да подуши нещо.
— Моля да ме извините, господарю — започна Оми, — но помислете дали не е възможно да пресрещнем цялата делегация в планините. Например при Йокосе. Поканете Дзатаки-сан — той много внимателно подбра това „сан“ — да пие минерална вода в някой от близките извори, но срещата насрочете в Йокосе. И тогава, след като ви връчи посланието, той и хората му могат да потеглят обратно, придружени до границата от наши хора, или да бъдат избити — както предпочитате.
— Не познавам Йокосе.
— Много е красиво, почти в центъра на Идзу, господарю — важно и гордо се намеси Ябу. — Намира се отвъд планините, в една падина. На брега на река Кано. Кано тече на север и минава през Мишима и Нумадзу, както знаете, а Йокосе е на кръстопът — там се пресичат пътищата север-юг и изток-запад. Да, Йокосе е подходящо място за срещи, господарю. Наблизо се намират изворите Шудзенджи — много горещи и лековити, едни от най-добрите. Трябва да ги посетите, господарю. Според мен предложението на Оми-сан е добро.
— Лесно ли се отбранява?
— Да, господарю — побърза да отговори Оми. — Има мост, а планинските склонове наоколо са стръмни и евентуалните нападатели трябва да се бият по много криволичещ път. И двата прохода могат да се отбраняват от съвсем малък брой хора. Няма опасност от засада. Имаме повече от достатъчно самураи да ви отбраняваме и те могат да избият два пъти повече врагове от собствения си брой. Ако се наложи.
— При всяко положение ще ги избием! — презрително додаде Бунтаро. — И по-добре там, отколкото тук. Позволете ми, господарю, да осигуря безопасността на избраното от вас място. Петстотин стрелци с лък, никакви мускетари — само конници. Като прибавим и хората, изпратени от баща ми, това е повече от достатъчно.
Торанага провери още веднъж датата на писмото.
— Кога ще стигнат кръстовището?
Ябу погледна към Оми за потвърждение.
— Може би тази вечер?
— Да. Но по-вероятно утре призори.
— Бунтаро-сан, тръгнете веднага — нареди Торанага. — Спрете ги при Йокосе, но ги задръжте на другия бряг на реката. Аз ще тръгна утре призори с още сто души. По пладне трябва да пристигнем, Ябу-сан, вие ще поемете засега командуването на мускетния полк и ще ни пазите откъм гърба. Устройте засада на пътя за Хейкава — срещу линията на хоризонта, така че при нужда да можем да се оттеглим, като минем през вас.
Бунтаро стана да изпълнява заповедта, но спря, като чу разтревожения глас на Ябу:
— Защо очаквате предателство, господарю? Та те имат само сто души.
— И все пак очаквам. Дзатаки няма да рискува главата си, без да е скроил някакъв план, защото аз, разбира се, ще му я взема при първа възможност, и той много добре го знае. А ако него го няма, за да поведе лично фанатиците си, ние ще можем много по-лесно да преминем планините му. Защо тогава рискува всичко? Защо?
— Възможно ли е да се отметне и отново да ви стане съюзник? — попита Оми.
Всички знаеха за дългогодишното съперничество между двамата братя. До скоро приятелско.
— Не и той. Никога не съм му имал доверие. Сега бихте ли му се доверили?
Всички поклатиха глави.
— Но все пак няма за какво да се тревожите, господарю — повтори Ябу, — Дзатаки е регент, това е така, но сега идва само като пратеник, нали?
Глупак, искаше да му изкрещи Торанага, толкова ли нищо не разбираш?
— Скоро ще разберем. Вървете, Бунтаро-сан.
— Да, господарю. Ще избера място за срещата, но вие не го допускайте по-близо от десет крачки до себе си. Бихме се заедно с него в Корея и го знам колко светкавично действува с мечовете си.
— Добре.
Бунтаро забързано излезе.
— Дали все пак не можем да изкушим Дзатаки да предаде Ишидо? — предложи Ябу. — Да му подхвърлим някаква стръв? На какво кълве? Планините на Шинано са достатъчно непроходими и без неговото предводителство.
— Ясно е на какво кълве — отвърна Торанага. — На Кванто. Това е, към което се домогва и към което винаги се е домогвал. Същото, към което се стремят всичките ми врагове. Дори самият Ишидо.