Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
И Кику потъна в розови блянове за своето невероятно, прекрасно бъдеще.
След малко Блакторн се протегна с удоволствие, обзет от приятна нега. Видя я и се усмихна.
— Нан десу ка, Анджин-сан?
Той поклати глава, стана и отвори вратата към съседната стая. Там нямаше прислужница, коленичила мълчаливо пред постелята. Двамата с Кику бяха сами в изящната малка къщичка.
Той влезе в спалнята и започна да сваля кимоното си. Тя веднага се втурна да му помага. Той се съблече гол и се уви в нощното кимоно, което тя му подаде. После Кику отвори мрежата против комари и той легна. Тя също се преоблече. Блакторн я наблюдаваше как сваля широкия пояс и горното кимоно, после долното светлозелено, поръбено с алено кимоно, и накрая фустата. Сложи си нощно кимоно с цвят на праскова, свали перуката със сложната официална прическа и си пусна свободно косата. Тя беше гарвановочерна, мека и много дълга. После Кику коленичи извън мрежата за комари.
— Додзо, Анджин-сан?
— Домо.
— Домо аригато годзиемашита — прошепна тя.
След това се пъхна под мрежата и легна до него. Свещите и петролните лампи хвърляха ярка светлина. Светлината го радваше, защото момичето до него беше красиво.
Неудържимото желание, което бе изпитвал, се изпари, макар да остана някаква тъпа болка. Не те желая, Кику-сан. Дори да беше Марико, пак щеше да е същото. Макар да си най-красивата жена, която съм срещал през живота си, по-хубава дори от Мидори-сан, която мислех за по-прекрасна от богиня, не те желая. Може би по-късно, но не сега, много съжалявам.
Тя протегна ръка и лекичко го докосна.
— Додзо?
— Ийе — усмихна се той и поклати глава. Хвана ръката и, после подпъхна своята под рамото и. Тя послушно се сгуши до него, разбрала веднага настроението му. Парфюмът и се смеси с уханието на чаршафите и постелите. Колко е чисто всичко, колко невероятно чисто, отново си помисли той.
Какво беше казал Родригес? „Япония е земен рай, англичанино, ако знаеш как да го търсиш.“ Или: „Тук е истински рай, англичанино.“ — не си спомняше точно думите му. Знаеше само, че не беше там, зад моретата, където мислеше, че е. Не бе там.
Земният рай е тук.
Глава четиридесет и първа
Куриерът препускаше в галоп в тъмната нощ към спящото селце. Небето бе порозовяло от разпукващата се зора и лодките, които бяха излезли на нощен риболов из плитчините, тъкмо се завръщаха. Той бе яздил без отдих от Мишима, през планинските проходи, лошите пътища, бе сменял коне навсякъде, където му беше възможно.
Конят му зачатка по улиците на селото — безброй погледи вече го следяха скришом, — прекоси площада и се заизкачва към крепостта. Знамето му носеше герба на Торанага и той знаеше новата парола. Въпреки това на няколко пъти го спираха, четири пъти му искаха документите и чак тогава го допуснаха до началника на стражата.
— Спешна вест от Мишима Нага-сан, от Хиромацу-сама.
Нага грабна свитъка и се втурна вътре. Спря пред добре охраняваната врата и тихо повика:
— Татко!
— Да?
Нага дръпна вратата и зачака. Торанага прибра меча си в ножницата. Един от пазачите донесе лампа.
Торанага се намести под мрежата и счупи печата. Преди две седмици бе наредил на Хиромацу да замине тайно с елитния му полк за Мишима — укрепения град на пътя Токайдо, охраняващ подстъпите към планините, откъдето се стигаше до градовете Атами и Одавара на източното крайбрежие на Идзу. Атами осигуряваше достъпа до Одавара на север, а Одавара бе ключът към защитата на цяло Кванто.
Ето какво пишеше Хиромацу:
„Господарю, вашият природен брат Дзатаки, господар на Шинано, пристигна днес от Осака с молба да дойде да ви види в Анджиро. Пътува най-официално, придружен от сто самураи и носачи, под герба на «новия» Съвет на регентите. За съжаление сведенията, получени от Кирицубо-сан, излязоха верни. Дзатаки ви е предал и открито е преминал на страната на Ишидо. Тя само не е знаела, че сега Дзатаки е регент на мястото на Сугияма-сама. Показа ми официалното си назначение, подписано от Ишидо, Кияма, Оноши и Ито. Едва удържах хората си да не го насекат на парчета за наглостта му и се подчинявам на заповедите ви да пусна всеки пратеник на Ишидо. Искаше ми се сам да убия тази фъшкия. Заедно с него пътува и варварският свещеник Цуку-сан, който пристигна по море от Нагасаки в пристанището Нумадзу. Поиска ми разрешение да ви посети и аз го изпратих заедно с Дзатаки. Придружават ги двеста души мои хора. Ще пристигнат в Анджиро след два дни. Вие кога се прибирате в Йедо? Шпионите ни доложиха, че Джикю тайно е обявил мобилизация, а от Йедо получих новини, че северните даймио са готови да се присъединят към Ишидо, щом провинция Шинано на Дзатаки се е обявила срещу вас. Моля ви да напуснете незабавно Анджиро — оттеглете се по море. Нека Дзатаки ви последва в Йедо, където можете да се справите с него както трябва.“