Сакатият бог

Които гъмжаха от войници.

— Виждат ни — каза Маток.

Паран спря и огледа позициите. Нагоре по прохода лъкатушеше каменист път. В първата линия на защитата полукръг от земни насипи се извиваше навътре към пътя — опит за щурм по него щеше да доведе до убийствен обстрел. Освен насипите всичко беше стръмни сипеи.

— Имах една жена — измърмори Маток. — Същата като това тука.

— Моля?

— Колкото повече й налитах, толкова по-грозна ставаше. Един от многото капани, когато се напиеш по пълнолуние. Събуждаш се за ужасите, които си направил, и после трябва да живееш с тях.

В защитата ясно се виждаха две предмостия и на по-близкото се вееха знамената на Коланси.

— Изповядани помощни — каза Паран. — Ще трябва да минем през тях, за да стигнем до Вълчата армия. Виж, това е неочаквано усложнение.

— Обаче знаеш ли, обичах я тая жена. Беше най-добрата ми жена, както се оказа.

— Какво стана с нея?

— Наследи ме и се събра с един по-хубав. Виждаш ли, будеше се сутрин и изпитваше същия ужас като мен, и колкото повече налитах…

— Маток, май ни очаква кървав бой.

— Думите ви ме радват.

— Трябва да надделеем и да разбием Изповяданите. После можем да се заемем с наемниците. Всъщност може би точно това е, което ни трябва, за да ги убедим да се предадат.

— Там горе ще има Чист, Върховен юмрук. Още веселба за Калам и Висшия маг.

— Ще подходим през нощта. Маток, твоите воини ще са от голяма полза — конници са все пак.

Маток сви рамене.

— Защо ударните части яздят коне, Върховен юмрук? Защото е най-бързият начин да се измъкнеш.

— Вече не сте само ударни, Маток.

— Ще влезем в схватка, ако това ви трябва, но няма да ни хареса. Виж, пътят… Широк път, военен. Разчистваме фланговете и можем да препуснем право нагоре.

— В чакащите зъби на онези наемници? И нагоре при това? Няма да ви похабя толкова глупаво. Съжалявам, но колкото и да сте жадни за кръв, ще се наложи да почакате малко.

Воинът се намръщи, но после сви рамене.

— Жадни сме за кръв, да, но не и ако повечето е наша.

— Добре. Дръж паплачта си изкъсо, само това те моля.

Маток го гледаше някак особено.

— Върховен юмрук, цял живот съм слушал приказки за малазанската армия. И аз съм бягал навремето от няколко сблъсъка, и са ме гонили седмици наред. — Посочи с брадичка към прохода. — Но това… дори онези Изповядани изглеждат достатъчни не само да ни спрат, но и да ни скапят.

— Тоест?

— Тоест боя се за Воинството, нищо повече.

Паран кимна.

— До утре сутринта, Маток, намери висока позиция за теб и воините ти. Ще ви покажа всичко, което трябва да знаете за малазанската армия.