Войните ги започват неудачниците [bg]

— Какво чакаме, фюрер? Щурмът е в разгара си! — уйбуй Запушалка нетърпеливо се размърда и въпросително погледна Секирата. — Удряме сега и Амулетът е наш!

— Мля, Запушалка, ако не млъкнеш, ще те изкормя. — Секирата лениво се почеса под мишницата с къс крив кинжал и се изплю през отворения прозорец. — Сабята няма къде да се дене, сам ще ни донесе Амулета.

Спазвайки договора с Чука, Дуричите бяха отрязали южните направления към Замъка, за това Секирата, Запушалката и още четирима бойци вече половин час очакваха фюрера на Гниличите на бул. „Ленински“. Огромният Юкон беше паркиран на пресечката с ул. „Удалцов“, а Секирата получаваше информация за ставащото в Замъка от свои разузнавачи.

— Ами ако го занесе на Чука? — Малките черни очички на уйбуя се впериха в лицето на фюрера. — Ако Сабята тръгне на другата страна?

На Секирата хич не му харесваше как Запушалката се пули на зеления магарешки бодил, който украсяваше лявата му скула. Напоследък в клана бяха плъзнали слухове, че уйбуят е престанал да се изказва почтително за личността на фюрера и даже го е нарекъл нечистокръвен…

— Какво ще правим тогава? — не преставаше Запушалката.

— Тогава, — бавно отговори Секирата, — ще го прихванат момчетата на уйбуй Скандалджия, които следят Чука.

— Аз нищо не знам за това! — абсолютно не на място съобщи Запушалката.

Секирата спокойно прибра кинжала в ножницата и с лека усмивчица погледна самозабравилия се уйбуй:

— И не трябва да знаеш.

Нетърпеливият и глупав Запушалка сам си подписа присъдата. Фюрерът вече знаеше кого ще убие първи в предстоящата престрелка.

— Но щом Скандалджията следи Чука, — продължи да мисли на глас уйбуят, — значи нас може да ни пасат Шибзичи.

— Може, — сви рамене Секирата и въздъхна със съжаление. — Никога не съм се доверявал на едноокия.