Единство [bg]

Той поклати глава, без да ме поглежда.

— В Англия не смятаме нощниците за благоприлично облекло — обясни ми.

В нощницата на Мей Каръл не бях разголена, но реших да не скандализирам господин Уедърол. Той се оттегли в коридора и след няколко минути опитахме отново. Закрилникът ми влезе, дръпна стол, а аз седнах на ръба на леглото. За последно го бях видяла преди два дни, когато с Елен се появихме в трапезарията с вид на „нещо, довлечено от котката“, както се изрази госпожа Каръл. Тогава лицето му почервеня като червено цвекло, а аз скалъпих някаква история за разбойници, причакали ни на пътя между Дувър и Лондон.

Онази вечер огледах лицата около масата, които не бях зървала от десет години. Госпожа и господин Каръл не бяха променени. И двамата бяха извили устни в тънки усмивки, типични за английската висша класа. Мей Каръл обаче бе пораснала и изглеждаше още по-досадно надменна, отколкото при първата ни среща във Версай.

Господин Уедърол бе принуден да се престори, че очаква пристигането ми, и да прикрие очевидната си изненада със загриженост за състоянието ми. Карълови смениха по няколко недоверчиви изражения и ми зададоха няколко опипващи почвата въпроса, но с господин Уедърол блъфирахме достатъчно убедително, за да не ни изгонят на мига.

Помислих си, че с него сме отличен екип.

— Каква игричка играеш, по дяволите? — попита ме той сега.

Погледнах го невъзмутимо.

— Знаеш каква игричка играя.

— За бога, Елиз, баща ти ще ме убие! И бездруго не съм най-любимият му човек. Ще се събудя с нож в гърлото.

— С татко всичко е уточнено — успокоих го.

— А с мадам Льован?

Преглътнах. Мисълта за мадам Льован ме смущаваше.

— И с нея.

Той присви изпитателно очи.

— По-добре е да не знам, нали?

— Да — уверих го. — По-добре е да не знаеш.

Той се намръщи.

— Е, след като си тук, ще…

— Не си и помисляй, че ще ме изпратиш вкъщи!

— О, възпират ме единствено съмненията, че изпратя ли те, баща ти ще се поинтересува защо и ще си навлека още по-сериозни неприятности. А и семейство Каръл имат планове за теб.

Настръхнах.

— Планове за мен? Не съм им слуга. Аз съм Елиз дьо ла Сер, дъщеря на Велик майстор и бъдещ Велик майстор. Нямат право да се разпореждат с мен.

Той въздъхна.

— Опомни се, дете! Тук си гостенка и на всичкото отгоре се надяваш да извлечеш полза от връзките им, за да откриеш Ръдок. Щом не искаш да се разпореждат с теб, не биваше да се поставяш в такова положение. — Понечих да възразя, но той вдигна ръка да ме спре. — Виж, да си Велик майстор не означава само да въртиш сабята и да вириш нос. Изисква се дипломатически и политически нюх. Майка ти го знаеше. Баща ти също го знае. Време е и ти да се научиш.

Въздъхнах.

— Добре. Какво трябва да направя?

— Искат да се внедриш в имение тук, в Лондон. Ти и камериерката ти.

— Да се… какво?

— Да проникнеш в нечий дом.