Единство [bg]

По лицето на господин Уедърол се изписа мрачно задоволство, сякаш е усмирил призрак.

Елен се втурна към Жак и после четиримата застинахме, взирайки се един в друг и в тялото на Ръдок, неспособни да повярваме, че всичко е приключило и сме оцелели.

След като се опомнихме, изнесохме Ръдок отвън, за да го погребат на другия ден. Аз улових коня си и продължих да товаря торбите на седлото. Елен ме докосна по ръката. Взрях се в очите ѝ, зачервени от сълзите, ала искрени.

— Господин Дориан, ще се радваме да останете. Може да пренощувате в стаята на Елиз — каза тя.

Оттогава живея там — далеч от погледите и вероятно далеч от ума на асасините.

Прочетох дневниците на Елиз, разбира се, и осъзнах, че макар да не бяхме заедно за дълго след детските години, аз все пак я познавам по-добре от всеки друг, защото с нея си приличаме — сродни души със сродни преживявания и почти еднакъв път през живота.

Само че, както казах преди, Елиз тръгна първа по него и първа осъзна, че между асасините и тамплиерите трябва да се възцари единство. Най-накрая в дневника ѝ открих писмо.