Щом се прибра вкъщи, Натан си приготви спагети с босилек и пармиджано, които поля с бутилка калифорнийско вино. Като привърши с вечерята, той отново си взе душ, навлече меко кашмирено поло и облече елегантен костюм.
Върна се в гаража, остави джипа на мястото му и изкара „Ягуара“. О, той се възраждаше за живот! Утре ще се върне да тича в парка, сетне ще помоли Питър да му намери билети за някой хубав баскетболен мач в „Медисън Скуеър Гардън“. В жабката се порови сред десетината дискове, които обичаше да слуша, докато караше. Пусна си един албум на Ерик Клептън и за пореден път се възхити като истински познавач от незабравимия китарен риф на „Лейла“.
Да, това бе истинска музика!
Ето какво ще прави през тези няколко дни отпуска: ще посвети времето си на неща, които наистина обича. Имаше пари, живееше в един от най-хубавите градове на света, животът би могъл да бъде къде по-лош.
Натан почувства облекчение. Наистина. Този път трябваше честно да си признае, че бе попаднал в плен на страха. Но в момента не усещаше каквато и да е болка. Ето. Всичко е било само малко стрес. Данъкът, който е трябвало да плати на модерния стил на живот, друго няма.
Увеличи силата на музиката, отвори в движение прозореца и нададе вик към небето, съпроводен от мощния рев на двигателя. Съзнавайки много ясно, че бе попрекалил с калифорнийското шардоне, той си наложи да намали скоростта. Точно сега в никакъв случай не биваше да допусне някое произшествие.
Качи колата на ферибота и стигна до Центъра по хирургия, който бе посетил предишния ден. Но доктор Гудрич отсъстваше.
— По това време би трябвало да го откриете в отделението за палиативно лечение — осведоми го дежурната служителка, която му надраска адреса на едно малко листче.
Натан изхвърча като ураган. Държеше непременно Гарет да бъде в течение на резултатите от днешния преглед.
Пет минути по-късно закова колата пред отделението — красива сграда, облицована с розов гранит и потънала в зеленина.
Отваряйки вратата на партера, той бе обзет от странно усещане. Наистина, мястото изобщо не приличаше на медицинско учреждение. Нямаше нито сложна апаратура, нито суетня, каквато обикновено цари в болниците. Голяма елха с традиционната за Коледа украса доминираше входното пространство. Под дървото няколко пакета с подаръци бяха започнали да оформят характерната купчина. Натан се упъти към широката стъклена врата, която водеше към малък парк, облян от светлина и покрит със сняг. Нощта вече се бе спуснала и из въздуха се носеха, кръжейки, редки снежинки. Той се отдалечи от прозореца, за да поеме по коридора, водещ към една голяма зала, чиито стени бяха тапицирани с пурпурни и позлатени тъкани. Малки свещички бяха поставени почти навсякъде из помещението като пътеводни знаци, а в същото време коледни песни с неизразима красота озвучаваха дискретно вътрешността му. Все елементи, които създаваха обстановка на спокойствие и сигурност.
От своя страна персоналът изглеждаше погълнат от своите задължения, така че никой не му обърна внимание.
Натан се потопи за малко в съзерцание на една все още млада жена, седнала на голям подвижен стол. Тялото й бе силно измършавяло, а главата й бе склонена на една страна в безнадеждно застинала поза. Човек от медицинския персонал й даваше малки лъжички супа и същевременно й разказваше какво върви по телевизията. Бе някакво анимационно филмче.
![И след това… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/7/i-sled-tova-bg-download.jpg)
