Любов на колела [bg]

— Като например? — попита тя, все още отказвайки да седне.

Чудесно! Нека си стърчи! Той лично беше твърде уморен.

Отпусна се на един стол от другата страна на конферентната маса и потърка с длан лицето си. Въздъхна тежко и каза:

— Като например, че не може да казваш на никого, имам предвид абсолютно на никого, дори на любимия си татко, за мен или моето участие и това на партньорите ми в това малко начинание.

— Но… защо? — Явно бе предпочела да не обръща внимание на злостната забележка по отношение на баща й.

— Защото едно от нещата, което ни прави толкова ефективни, е простият факт, че никой не знае за истинската същност на нашата работа — освен президента и неговите началник-щабове, разбира се.

А сега и двамата командващи офицери са на този боен кораб. Мамка му!

— Шегуваш се — тя поклати глава, очите й се стрелкаха насам-натам из стаята, като че ли се опитваше да открие скритите камери. Само че никой не се гласеше да изскочи иззад вратата и да извика: „Вие току-що участвахте в скрита камера!“

Не. Не и този път.

— Беки каза, че ти и момчетата сте частни експерти по сигурността към правителството. Има толкова много от тях, така че не разбирам защо…

— Ние сме повече от това — заяви той. — Много повече.

— Но… но — тя отново поклати глава.

Да, на много хора им бе трудно да повярват, че всъщност има мъже като Джеймс Бонд, когато се изправеха лице в лице с тях. Вероятно, защото неговата версия в реалния живот бе много по-малко секси.

Кръв, вътрешности и дни, прекарани въргаляйки се в собствената си воняща пот, със сигурност не бяха „водка мартини, разклатено, не разбъркано“12.

— Но капитанът и първият му помощник знаят кои сте вие в действителност. Беки ми го каза.

— Да, точно така, но нито за секунда не се съмнявам, че това ще изгори задниците ни, щом нарушихме прикритието си. — Бил не си направи труда да коригира неправилната й терминология по отношение на командира.

— Но татко ще иска да узнае какво се е случило с мен. Ще попита… — Отново започна да дъвче долната си устна.

— Кажи му истината. Няколко момчета от специалните части са ви спасили и след това са изчезнали. Край на историята.

— Но това не е краят на историята. А и аз никога не съм го лъгала.

— Това не е лъжа, Ив — промърмори той разочарован. — Просто е непълната истина.

— Лъжа или полуистина — това е едно и също нещо и не разбирам, защо трябва да излагам на риск отношенията с баща ми, просто за да…

Той изръмжа и удари силно с длан по масата, което я накара да подскочи.

Добре. Страхотно.

Ив трябваше да има страх. Тя нямаше представа върху какво буре с барут седи сладкото й задниче, знаейки тази информация.

— Нека го перифразирам — каза провлачено. — Запази останалата част за себе си.

За един кратък миг тя се вгледа в лицето му — от ускореното й дишане гърдите й се повдигаха и спускаха със забързан ритъм — преди предпазливо да се отпусне на стола, който бе издърпал за нея.