Пепеляшките [bg]

— Представях си, ако трябва да бъда напълно искрена, че синът ми ще срещне друго момиче — каза Теодора и така наруши тишината, възцарила се, след като Фредрика Бергман прие кафето.

Полицайката вдигна с интерес вежди над ръба на чашата, която бе допряла до устните си.

Теодора залепи поглед върху нещо зад Фредрика. За секунда гостенката щеше да се изкуши да се обърне, ала вместо това отпи още една глътка. Кафето беше прекалено силно. Баба й по майчина линия би продала и собствените си внуци, само за да й сервират в чудесните малки чашки.

— Разбирате — поколеба се Теодора, — имахме известни очаквания към Габриел. Да, всъщност не по-различни от очакванията на всички останали родители към децата им, но той даде да се разбере доста рано, че иска да върви по собствен път. Именно затова избра и Сара.

Тя отпи дискретно от чашката и я върна на масата пред себе си. Фредрика попита предпазливо:

— Имате ли някаква представа как в действителност се държаха един с друг Сара и Габриел?

Разбра, че е сгрешила, но малко по-късно. Теодора изпъна гръб на стола.

— Ако ме питате като баба на Лилиан, осведомена относно гнусните лъжи, които снаха ми разпространява наляво-надясно за сина ми, то отговорът ми е да. Струва ми се, че го споменах още когато говорихме по телефона.

Нямаше как по-ясно да го каже: или намалявате темпото, или разпитът ще да приключи незабавно.

— Разбирам, че темата е чувствителна — поде Фредрика дрезгаво, — но става въпрос за много сериозно разследване и…

Теодора я прекъсна, като се наведе над масата, която ги разделяше, и впери стоманените си очи в нея.

— Изчезнала е моята внучка — не вашата, а моята — най-любимото ми същество на света. Смятате ли — изсъска тя, — смятате ли дори за миг, че е нужно да ми обяснявате колко сериозна е ситуацията?

Фредрика си пое дъх и отказа да отклони поглед, въпреки че чувстваше как трепери.

— Никой не се съмнява, че се притеснявате — отвърна със спокойствие, което изненада и самата нея. — Въпреки това е желателно да отговорите на въпросите ни, за да разберем, че действително искате да ни съдействате.

После й разказа за пакета, получен от Сара Себастиансон същата сутрин. Беше непонятно тихо в стаята, когато свърши, и за първи път, откакто бе дошла, успя да забележи, че думите й са развълнували Теодора.

— Не твърдим — продължи Фредрика, като натърти на отрицанието, — че синът ви по някакъв начин е замесен в това. Но трябва — повтарям, трябва — да го открием. Нито можем, нито искаме да пренебрегнем информацията за него, станала наше достояние. За брака му със Сара. Невъзможно е и да го зачеркнем от списъка с интересни лица, ако не разговаряме с него.

Нямаше никакъв списък с интересни лица, но като цяло Фредрика остана доволна от изложението си. Ако досега не беше спечелила вниманието на старицата, сега вече го бе направила.