Пепеляшките [bg]

Теодора безпогрешно контролираше езика на жестовете си; ръцете й бяха скръстени една връз друга върху корема, точно където блузата докосваше сивата пола. Сметановият цвят на блузата се освежаваше единствено от брошката, закачена под малката й остра брадичка. Семпли перли красяха ушите й.

— Естествено, аз съм дълбоко обезпокоена за малката ми внучка — каза Теодора с толкова безличен глас, че Фредрика нямаше как да й повярва. — Ще направя всичко по силите си, за да помогна на полицията.

Тя протегна ръка и с просто движение покани полицайката да влезе. Фредрика направи три бързи крачки в просторното антре и чу домакинята решително да затваря вратата след тях.

За кратко всичко притихна, докато очите й свикнат с мижавата светлина в антрето без прозорци. В същия миг на Фредрика почти й се стори, че е влязла в музей от началото на века. Турист отвъд Европа навярно не би се поколебал да плати солидна сума, за да гостува във вилата на семейство Себастиансон. Усещането, че си попаднал в друга епоха, се подсилваше още повече с влизането във всекидневната. Всеки детайл: тапетите, рамките, гипсовата замазка на тавана и мебелите, както и декорацията — картини и полилеи, бяха избрани с такава изискана прецизност, че да придадат на дома усещането за безвремие.

От учудване Фредрика не успя да си спомни дали по-рано е виждала подобен разкош. Дори и у родителите на баща си, най-близките й представители на буржоазията, беше значително по-скромно.

Теодора Себастиансон бе застанала точно зад гърба й и наблюдаваше с лошо прикрито задоволство удивлението й от обстановката.