Пепеляшките [bg]

— Не мислех, че те интересува къде съм — сухо отвърна той и съжали в същата секунда.

Понякога, когато беше изморен, изръсваше някоя подобна глупост. Засече погледа на Юлва над бирената чаша и забеляза сълзите, напиращи в очите й. Тя стана и излезе от кухнята.

— Юлва, за бога, извинявай — извика след нея Педер.

Извини й се тихо, за да не събуди децата; трябваше да й върне доброто настроение. Винаги се налагаше да задоволява нечии чужди капризи пред своите.

Сега седеше зад бюрото, разяждан от тревога и гузна съвест. Честно казано, когато се прибра, Педер изобщо не разбра какво чак толкова лошо се е случило. Та нали й се обади. Не позвъни отново само защото не искаше да събуди децата. Или поне се опитваше да се убеди, че точно това е причината.

Нощта премина ужасно. Момчетата се събудиха, плакаха и най-накрая се укротиха на спалнята между родителите си. Единият заспа в прегръдката на Педер. Сякаш така се поуспокои.

Докато шофираше към къщи снощи, той се надяваше Юлва да е будна и да желае секс. Сега всичко му се струваше толкова наивно. Случи й се един-единствен път след почивката в Майорка. Едва ли можеше да го сподели с най-близките си приятели в сауната след тренировката по хокей с топка в четвъртъците.

Мамка му, колко унизително, мислеше си Педер. Да не прави секс със собствената си съпруга.

Но унижението беше само в главата му, със сигурност.

Юлва беше най-жизнерадостният човек, когато се срещнаха преди шест години. Тогава за нищо на света не можеше да си представи, че един ден щеше да я мами. Едва ли обаче ставаше дума за предателство, когато въпросният човек не желаеше секс почти една година. Една година беше много дълго време в представите на Педер.

Юлва, Юлва, къде изчезна, по дяволите?

Номерът на Пиа Нурд тръпнеше в телефона му.

Тя със сигурност щеше да поиска да се срещнат, ако само се обадеше и звучеше наистина приятно, а и се разкаеше, че са скъсали. Педер се поизправи на стола. Наложеното му въздържание го влудяваше, говореше си наум. Ставаше безразсъден и обезсърчен. Щеше да работи по-добре, ако се разсееше малко.

Непохватно извади телефона. Изчака няколко сигнала, докато тя отговори.

— Ало.

Дрезгав глас, топли спомени. Безумни спомени. Педер рязко затвори телефона. Преглътна с усилие и прокара пръсти през косата си. Трябваше да се стегне. Не беше най-подходящият момент отново да загуби почва под краката си. Просто не биваше да го прави. Вместо това реши да се обади на Джими, за да провери как се чувства той.

В този момент Елен, асистентката, подаде глава през вратата.

— Алекс се обади и каза да се погрижиш снимката на момичето да стигне до медиите за разпространение. Така и не са я получили вчера.

Педер веднага се изправи.

— Разбира се, няма проблем.