Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Уилям въздъхна уморено. Днес бе водил толкова тежки спорове, че лицето му бе съвсем пребледняло, а ръцете му трепереха. Надяваше се само, че усилията му няма да отидат напразно. И двамата млади възразиха остро на предложението му — прекалено остро, мислеше си той. Честно казано, много му се искаше да бъде около тях след пет години, за да види какво ще направи с тях времето. Сигурно би било много интересно да наблюдава какви пламъци ще припламват тогава между тези упорити младежи.
— Казах ти, че всичко съм измислил сам. Можеш да говориш с Робин и ще видиш какво мисли той за моето решение, пък след това ми отговори. Но помни, ако не се съгласиш, имението Маккензи ще стане притежание на Робин. Вече гледам на него като на собствен син, какъвто никога не съм имал.
Кейт бе изпълнена с гняв, когато напусна стаята на баща си. Не можеше и да си представи, че би могла да говори с Робин тази вечер, по-скоро би го убила. Но когато се опита да заспи, сънят все не идваше, главата й бе пълна с какви ли не мисли. След като се повъртя доста дълго в леглото, тя стана, наметна една лека жилетка върху нощницата си и запали лампата. Беше топло и задушно. Не подухваше дори и най-лек ветрец, пердетата на отворения прозорец стояха съвсем неподвижни и внезапно Кейт изпита непреодолимо желание да излезе навън. Слезе внимателно по стълбите с лампата в ръка и като я остави на масата във всекидневната тихо се измъкна навън.
Пое дълбоко въздух и сякаш заобикалящата я тъмнина й донесе известно облекчение. Тя напълно съответстваше на настроението й. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че баща й настоява да се омъжи за човек, който й изглежда по-страшен от всички мъже, които някога бе познавала. Той бе истинска заплаха за душата й, за разума й, за самото й съществуване дори. Тя непрекъснато усещаше силното въздействие, което оказва Робин Флетчър върху нея. Ако се омъжи за него, вече няма да е същият човек.
— И ти ли не можеш да заспиш?
— Ти! Какво правиш тук по-това време — извика Кейт, като се опитваше да преодолее шока си.
Робин стоеше на няколко крачки зад нея, явно току-що бе станал от един от столовете, скрити в сянката на верандата.
— Същото, каквото и ти, предполагам. Разговаря ли с баща си?
— Ако се интересуваш дали ми е казал за абсурдното си решение, отговорът е да. Колко време ти беше необходимо, за да го убедиш, че трябва да се оженим?
— Не беше моя идеята. И аз като теб мисля, че това е истинско безумие и го казах на Уилям.
— Лъжи, Робин, чисти лъжи! Ти искаш фермата Маккензи и единственият начин да я получиш е ако се омъжа за теб. Ще бъде твоя дори ако откажа да го направя. Във всички случаи ти печелиш, а аз губя.
— По дяволите! Нямах ни най-малка представа, че Уилям ще вземе подобно решение! Как така имението ще бъде мое, след като ти не искаш да се омъжиш за мен? Не сме разговаряли за такъв вариант, казах му дори, че и женитбата ни ми изглежда невъзможна, ние изобщо не си подхождаме.
— Не разигравай тази комедия пред мен. Много добре знаеш, че татко твърдо е решил да се оженим и в случай че откажа, ме заплаши, че ще остави фермата на теб и ще те определи за мой попечител докато сключа брак. И двамата знаем, че това едва ли ще се случи на моята възраст.
— По дяволите — повтори Робин. — Не съм знаел нищо за това. Съжалявам, Кейт, но и за мен съобщението е голяма изненада. Не искам земята ти. Не търся лесни богатства и измамите не са мой стил. В този живот не съм постигал нищо без огромни усилия и все пак съм оживял. Нямам нужда нито от теб, нито от земята ти. Ще си построя ферма без външна помощ, със собствен труд и усилия.
— Не ти вярвам, Робин. Ти си убедил татко да вземе това решение, така че сега пак ти трябва да го разубедиш.
— Нима ти изглеждам толкова отвратителен, че дори мисълта да те докосна е непоносима за теб? — В гласа му имаше толкова болка, че Кейт се уплаши. — Спомням си няколко наши целувки, които май ти бяха приятни. Нима мислиш, че съм недостоен за ръката ти?
— Не съм и помисляла достоен ли си или не, въобще не мисля за теб — високомерно отвърна Кейт.
— Сега пък ти лъжеш — каза Робин и пристъпи толкова близко до нея, че дъхът й стопли врата му, после още по-близо, докато гърдите й се притиснаха към тялото му. Тя чувстваше неговата топлина, усещаше дъха му и в миг разбра, че гневът му се замества от възбуда.
— Не ме докосвай — пошепна Кейт.
Гласът й беше несигурен, цялото й тяло трепереше, докато очите й се плъзнаха по лицето му и се спряха на устните му. Припомни си вкуса на тези устни, колко меки и изпълнени с желание ставаха те, когато се притиснеха до нейните. А езикът му! О, господи! Езикът му бе груб и в същото време мек като кадифе, проникваше така упорито, така пламенно и… бе наистина чудесен.