Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— За какво мислиш, Кейт — попита Робин и без да й дава време за отговор, добави: — Може би се чудиш как би се чувствала, ако опра устни в твоите?
— Не!
— Да… да…
— Не мечтаеш ли да почувстваш ръцете ми върху тялото си, да те галят и докосват навсякъде, за да ти доставят удоволствие, докато поискаш пощада?
— Спри! Ти си… ти си… лишен от всякакво чувство за приличие — изплака Кейт, като покри с длани очите си. Думите му я накараха да мисли за неща, за каквито нито една възпитана жена няма право да мисли. А още по-малко една неомъжена жена.
— Целуни ме, Кейт.
Той се наведе й притисна устните си към нейните, а тя почувства страстната му целувка чак с пръстите на краката си. Продължаваше още и още, а ръцете му нежно се плъзгаха нагоре и надолу по гърба й, като я притискаха плътно към тялото му и тя ясно усещаше силната му възбуда. Събра всичките си сили, за да се отдръпне от него. После го удари.
Робин почти се засмя, сякаш намираше поведението й за твърде забавно.
— Имам достатъчно опит с жените, за да преценя, че съвсем не си безразлична към мен.
— Ще се прибирам.
— Не още. Какво каза на Уилям? Съгласи ли се да се оженим?
— Никога няма да се съглася!
— Но той изглежда доста държи на решението си. Какво ще правиш?
— Двамата с теб ще трябва да го разубедим. Той ми даде срок до Коледа. Значи разполагаме почти с две седмици.
— Май няма да е толкова лошо да се ожени за теб човек — каза Робин като внимателно следеше реакцията й.
Тя последва мигновено.
— Да, за теб не би било лошо, след като ще получиш толкова много.
— Естествено, ти си дяволски привлекателна жена, Кейт. Сигурно ще е истинско удоволствие да се люби човек с теб. Ти си така топла и мека, че всеки мъж изпитва страстно желание да те притежава.
Думите му направо изумиха Кейт. Бракът му щеше да го направи собственик на имението Маккензи и изключително богат човек, а той си мислеше как ще се люби с нея. Типичен мъжки отговор. Тя се изсмя.
— Защо се смееш?
— Защото никога няма да получиш възможност да спиш с мен.
— Девствена ли си, Кейт? Нима никога не си преживяла истинска страст?
Тя вдигна ръка, за да го удари отново, но този път той я изпревари. Кейт усети, че ръцете й са приковани назад, а тялото й така силно бе притиснато към неговото, че гърдите й сякаш се бяха слели с неговите. След това той започна да я целува, езикът му бързо раздели устните й и проникна навътре, като че искаше да усети цялата й сладост. Едната му ръка се плъзна под нощницата и усети меката кожа на бедрата й. Господ да му е на помощ, той наистина желаеше тази устата заядливка. Защо? Този въпрос увисна във въздуха като есенна мъгла.
Вбесена от неговата арогантност, Кейт едва си поемаше дъх докато чувстваше как ръката му се изкачваше все по-нагоре по краката й и накрая се спря на мястото, където вече усещаше болка. Тя се бореше отчаяно, но с движенията си само помагаше на Робин да я гали нежно но това така чувствително място. Усети влага между краката си и чу страстната въздишка на Робин. Цялата се изчерви, защото вече със сигурност знаеше, че реагира точно по начина, по който Робин бе очаквал.
— Ти си така топла и влажна, нима искаш да кажеш, че не ме желаеш?
Странен звук се отрони от гърлото й, когато пръстът му проникна в нея. Никога не бе изпитвала такова приятно чувство. Но бе готова да лъже до посиняване, само и само да не признае тази своя срамна възбуда.
— Не изпитвам нищо, освен отвращение.
Лъжи, само лъжи.
— Не изпитваш нищо — упорито продължи да я разпитва Робин, като се усмихваше.
Приличаше й на дявола, който изкушава невинните създания и ги отвежда в ада. Макар че съвсем не се чувстваше като в ад, когато той проникна по-навътре в нея с пръста си, после с двата си пръста, а накрая започна да прави с тях нежни движения, които бързо я доведоха до необикновен, разтърсващ екстаз. Всичко стана толкова бързо, че Кейт просто не може да разбере как точно се стигна до това чувство, усещаше само, че нещо вътре в нея напира да излезе навън.
— Робин!
— Е, значи все пак изпитваш нещо?
— Моля те, спри това, моля те!
Кейт бе напълно безпомощна, тялото й се крепеше изправено само благодарение на неговата подкрепа. Той се наведе и нежно я взе на ръце, занесе я до стола, на който бе седял преди малко и я сложи върху коленете си. Краката й се очертаха като две мраморни колони под бледата светлина на луната, след като повдигна нагоре нощницата й.