Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
Филсън ги посрещна пред зверилника, изгледа Карсън мрачно, сякаш не искаше да се залавя за работа. Когато влязоха, животните започнаха да пищят жално, да думкат в клетките си и да мърдат косматите си пръсти през дупките на телената мрежа.
Филсън мина покрай клетките с пръчка в ръка, удряйки извадените пръсти. Писъците се усилиха, но той постигна желания ефект — всички животни скриха ръцете си вътре в клетките.
— Ох — възкликна Де Вака.
Филсън спря и се обърна към нея:
— Моля?
— Казах „ох“. Доста силно ги удряш.
„Охо — помисли си Карсън, — ето каква била работата.“ Филсън я погледа известно време, след това се обърна, бръкна в един шкаф и извади същата бутилка със спрей, която Карсън го бе видял да използва при първото си посещение. Приближи се до една клетка и пръсна вътре. Изчака няколко минути упойката да подейства, след това отключи клетката и внимателно измъкна упоеното животно.
Карсън се приближи да погледне. Беше млада женска. Тя изстена слабо и го погледна с ужасени очи. Филсън я завърза за малка количка и я закара в съседното помещение. Карсън кимна на Де Вака и тя подаде поставената в противоударен контейнер епруветка на лаборанта.
— Както обикновено ли? Десет милилитра? — попита той.
— Да — отвърна Карсън.
За пръв път носеше материал за заразяване и изпитваше смесени чувства на надежда, жалост и вина. Влязоха в съседното помещение. Лаборантът обръсна малък участък от ръката на маймуната и намаза кожата обилно с бетадин.
Шимпанзето наблюдаваше сънливо движенията му, после обърна глава към Карсън. Той се извърна.
На вратата се появи и Розалинд Брандън-Смит. Усмихна се широко на Филсън, после се обърна с каменно изражение към Карсън. Едно от задълженията й бе да следи състоянието на заразените шимпанзета и да прави аутопсиите на мъртвите. Засега, доколкото знаеше Карсън, броят им беше едно към едно.
Лаборантът вкара иглата на спринцовката, шимпанзето дори не трепна.
— Предвидил ли си, че трябва да заразиш две маймуни? — обърна се Брандън-Смит към Карсън. — Мъжка и женска.
Карсън кимна, без да я погледне. Филсън върна женското шимпанзе в зверилника и скоро се върна с мъжкото. Беше по-дребно, още с меката детска козина, лицето му бе кръгло, с любопитно изражение.
— Боже мили — възкликна Де Вака. — Направо да ти се пръсне сърцето.
Филсън я изгледа сурово:
— Не се разчувствай. Това са просто животни.
— Просто животни. Ние също, Филсън.
— Тези двете ще оцелеят — заяви убедено Карсън. — Сигурен съм.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, Карсън — изсумтя Брандън-Смит, — но дори да си неутрализирал вируса успешно, те пак трябва да бъдат убити и подложени на аутопсия.
Тя скръсти ръце и погледна Филсън, който се усмихна злорадо.
Карсън се обърна към Де Вака. Лицето й бе почервеняло от гняв (вече много познато изражение за него), но тя запази мълчание.
Лаборантът заби иглата в ръката на мъжкото шимпанзе и инжектира десет милилитра вирусен разтвор. Издърпа спринцовката, притисна парче памук върху дупката и го закрепи с лейкопласт.
— Кога ще се разбере? — попита Карсън.
— Докато развият симптомите на заболяването, може да минат две седмици — отвърна Брандън-Смит, — макар че обикновено става по-бързо. Изследваме им кръв на всеки дванайсет часа, антитела срещу вируса се появяват обикновено до седмица. Заразените шимпанзета се изолират в карантинното отделение непосредствено зад зверилника.
Карсън кимна:
— Ще ме държиш ли в течение?
— Разбира се, но на твое място, нямаше да чакам резултатите. Щях да приема, че опитът е неуспешен, и да продължа с изследванията, за да не губя време.
Тя излезе. Карсън и Де Вака откачиха дихателните си тръби и я последваха.
— Господи, какво чудовище — възкликна Де Вака, когато влязоха в Лаборатория 3.
— Кой? — попита Карсън.
Заразяването и жлъчната забележка на Брандън-Смит го бяха подразнили.
— Не съм сигурна, че имаме право да се отнасяме към животните по този начин. Чудя се дали тези тесни клетки са в съгласие с изискванията.
— Може да не ни е много приятно, но така ще спасим милиони човешки животи. Това е едно необходимо зло.
— Питам се дали Скоупс наистина е загрижен толкова за спасяването на хората. По-заинтересован ми се струва от мангизите. Много мангизи.
Тя потърка палеца и показалеца си.
Карсън се направи, че не я е чул. Ако тя не се стесняваше да говори така, по подслушван канал, това си беше нейна работа. Да я уволнят, щом така иска. Може би следващият му помощник щеше да е малко по-приятелски настроен.